Публикуваме текстовете ви без редакция

Преди месец една варварска постъпка потресе цялата страна. Някакъв човек отряза краката на едно куче. Надигнаха глас природозащитници, любители на кучета, знайни и незнайни организации, като фондация „Четири лапи" и др. Настояваха за най-строги наказания, за промени в наказателния кодекс, които да предвиждат ефективни присъди за такива хора.

Вчера едно домашно куче, развързано, със собственик наблизо, захапа за главата 10-месечно бебе. Това събитие мина съвсем незабелязано. Няма ги природозащитниците, няма ги фондациите и организациите.
Като че бебето не е част от природата, като че то е направено от желязо и жици.

Никоя от природозащитните организации не се обади да прояви съчувствие, да предложи помощ. Какво толкова - едно кученце захапало някакво си дете. Нали кучето е живо и здраво.

Затова аз бих предложил фондация „Четири лапи" да се прекръсти на фондация „Четири кучешки зъба". Така името по-пълно ще отговаря на позицията и дейността на фондацията, която прикрито толерира агресивното поведения на кучетата спрямо хората.
(Когато говоря за фондация „Четири лапи" нямам нищо конкретно против нея. Тя не е нито по-добра, нито по-лоша от всички други подобни природозащитни организации, усвояващи различни екоеврофондове).

Къде бяха природозащитните организации, когато домашно куче отхапа бузата на дете от Дряново, къде бяха те, когато домашни кучета от Попово разкъсаха друго дете?

Никой не издигна глас за промяна на наказателния кодекс, който предвижда глоба от 200 лв., ако няма жертва. Вероятно под жертва законодателят разбира смъртен случай. Ако на бебето кучето беше отхапало само ръка, буза или нос, то вече нямаше да е жертва.

Тъй като в тези мои редове става дума за кучета, за тях ще напиша само едно изречение - кучето е едно изключително умно, любвеобвилно и приятелски настроено към човека животно.

Но тук искам да преместя ударението върху човека, или по-точно върху човека-кучкар. Попаднало в неговите ръце, кучето може да се превърне в страшно оръжие. Редица хора дават воля на спящата в тях агресия, отглеждайки куче. Припознавайки в стопанина си водача на глутница, кучето неизбежно възприема неговата агресивна позиция.

Любовта към кучето става фасада на отявлено човекомразие. Колко пъти сме били свидетели как охранени песове тормозят под благовидния поглед на стопаните си хората по улици, паркове и градини. Те гледат високомерно на останалите и се нахвърлят грубо само, ако си позволиш да им направиш и най-малката бележка.

Колко собственици спазват разпоредбите на закона? А те далеч не са сложни: кучето трябва да е вързано, големите породи да имат намордник, собствениците да събират екскрементите им.

За да се реши проблемът с кучкарите, е необходима активната намеса на държавните и общинските власти. Иначе обикновеният човек не може да устои на тяхната физическа и вербална агресия.

На първо място държавните органи, и най-вече полицията, трябва строго да следят за спазването на горепосочените съвсем скромни изисквания и да налага сурови глоби на извършителите.

Трябва да бъде въведена задължителна застраховка гражданска отговорност да собствениците на кучета, средставата от която да покриват физическите и моралните страдания на пострадалите.
И тя трябва да е на същите равнища като гражданската отговорност на автомобилистите.

Трябва да се направят и промени в наказателния кодекс, които да предвиждат задължителна ефективна присъда за собствениците на кучета, които са причинили средна или по-тежка телесна пореда.

Само с обединените усилия на цялото общество можем да спрем тази с нищо непредизвикана агресия на кучкарите, довела до безмислени страдания на толкова много хора.