Последните няколко дни, където и да погледна, все бивам ангажирана с циганския „проблем" в Ямбол. Медиите, особено телевизионните, използват всяка своя минута да покажат обстановката там и да интервюират „ощетените", останали на улицата (в случая със станалия известен блок 20 в Ямбол - на  полето) хора.

Нещо повече - тази сутрин, отново включвайки телевизора, станах свидетел как репортер на БТВ насърчава циганската агитка там към бунт с думите „И сега да очакваме ли бунт, ще има ли бунт?". Оставам с впечатлението, че тв медиите се стараят да предизвикват циркове, които впоследствие да отразяват за рейтинг, вместо да залагат на професионализъм и компетентност.

Друг въпрос, който чух да бъде обсъждан, е да им бъдат ли дадени поредните нови общински жилища, защото циганите нямали къде да живеят... За пореден път бива засегната и темата с малцинствата и тъй като те все още се считат за такова, разполагат с правото да се самонастаняват където пожелаят, да не плащат сметки и получават доживотни помощи, както и да претендират, че сме им длъжни по всякакви критерии, понеже са социално слаби.

Като социално слаби се окачествяват и пенсионерите, особено болшинството, което взима по 100лв. пенсия, но пък подобен тип привилегии като гореизброените не им биват позволявани.

Тъй като държавата стои безмълвна за този проблем и отявлено не желае да реагира, пред мен и моето семейство стои въпросът - на следващото преброяване да се пишем ли цигани? Ще получим ли същите облаги в собствената си държава, ако се квалифицираме към „черното малцинство"?