Детекторът на лъжата е менте като българските му обожатели от МВР

Тези дни, човекът отговарящ Божем за практическите аспекти на борбата с организираната престъпност - г-н Флоров (шеф на ГДБОП, б.р.), ни изненада с факта, че съответните компетентни органи са се сетили за взривения автомобил на журналиста Сашо Диков. Напълно в стила на българската полицейска и правна реалност, потърпевшият беше заподозрян за виновен и му беше предложено да доказва невинността си.

Това, че българските полицейски ръководители се учат от българските топ политици и стават арогантни, цинични и безотговорни не е особена изненада. Макар и малко по-предпазлив напоследък, журналистът Сашо Диков е трън в очите на властта, следователно не подлежи на защита от страна на правоохранителните ведомства. Той просто трябва постоянно да доказва, че не е камила - по-точно, че не се е самовзривил.

В България, презумпцията за невинност отдавна не е валидна, нищо, че е Божем законодателно закрепена. У нас не се доказва виновност. У нас жертвите доказват невинност.

„Дежа вю" биха казали французите в случая със Сашо Диков. Той със сигурност не е първият, който трябва да доказва, че е невинен. За съжаление, надали ще бъде и последният. В началото на 21 век, в една светска държава се възприема основен принцип на инквизиционното право - не обвинението доказва правотата си, а обвиненият доказва невинността си.

В случая със Сашо Диков е още по-трагикомично, защото дори не става дума за лице, обвинено в нещо. Просто потърпевшият е обявен за потенциален престъпник. Защо? Ами, защото „много му знае устата". След като взривяването на автомобила му не затвори устата на Сашо Диков напълно, колко му е да бъде обвинен в самовзривяване.

Дано на г-н Флоров не му хрумне да вземе да приложи и други техники на инквизиционното право, което вече се прилага спрямо журналиста Сашо Диков. Дано не вземе да поиска спрямо звездата на „Канал 3" да се приложи така нареченият „Божи съд", който да докаже, че е невинен.

През Средните векове при Божия съд примерно са пускали обвиняемия вързан в по-дълбочък водоем и са чакали да видят дали ще потъне или ще изплува. Ако потъне - виновен е бил. Ако изплува - признават го за невинен, само дето такива неща са се случвали много рядко.

Та дано г-н Флоров не си е учил много старателно уроците по история, че може да стане така, че да получи вдъхновение и да реши да предложи Сашо Диков да бъде подложен на „воден тест". Всъщност, най-важното в случая е, че на непокорния журналист е било предложено да се тестува ... с детектор на лъжата.

От гледна точка на човешките свободи и на човешката нормалност, анализът на предложението към Сашо Диков да седне на детектора на лъжата е в пъти по-важно от станалото вече банално погазване на презумпцияята за невинност. На публиката продължава да се внушава, че използуването на „детектора на лъжата" е научен метод, който дава висока степен на достоверност при установяването дали определено лице казва истината или лъже. Подобно твърдение е крайно невярно и изключително опасно от гледна точка на гражданските права на хората.

Сериозни учени наричат „полиграфа" (другото име на „детектора на лъжата") "кодирано предположение, маскирано като наука". Не е никаква тайна, че твърде често „детекторът на лъжата" греши и в двете посоки. Греши, като обявява лъжци за праведници и като обявява невинни хора за лъжци. Класически е случаят със съветския шпионин в САЩ - Олдрич Еймс. Преди да бъде разобличен през 1994 г., той е сколасал да мине на два пъти успешно през „детектора на лъжата".

Самият „тест" е вулгарно физиологичен. Той почива на следенето на четири физиологични реакции, за които се предполага, че се дължат на смущението, че не казваш истината. Това са учестяването на сърдечната дейност, евентуалната промяна в дишането, вероятното изпотяване на кожата и повишаването на кръвното налягане. Идеята е, че ако тези реакции надхвърлят валидната за конкретния човек норма, той лъже.

Излишно е да се обяснява, че веднага възниква проблемът с „личната норма" за изпотяването, учестяването на сърдечната дейност и прочее... Всеки човек със средно висока обща култура веднага би изключил от проверките с „детектор на лъжата" тибетските лами, индийските факири и всички други представители на култури и религии, при които човек постига контрол над физиологията си - като се започне от пулса и се стигне до митичното състояние на нирвана.

Сашо Диков разбира се не е тибетски лама, нито индийски факир. За сметка на това и той, и всеки друг гражданин може просто да бъде малко по-притеснителен и това да доведе до всякакви резултати на теста. По-точно - до всякакви, каквито си поиска г-н Флоров. Не е случаен фактът, че преди години, в англо-саксонските държави са наричали „детектора на лъжата" буквално „фалшива тръба".

Не толкова отдавна проф. Елка Тодорова изнесе пред българската публика информация за доклад на Съвета за национални изследвания на САЩ (към Американската академия на науките) от 2003 г., в който се прави безапелационната констатация, че "детекторът на лъжата" не е научна процедура. Американските учени са били категорични, че нито теоретично, нито емпирично с него се регистрира валидност на каквото и да е. Отделен въпрос е, че по всеобщо мнение, грешките на „полиграфа" струват несравнимо по-скъпо от евентуалните му верни резултати.

Американците се занимават с проблемите на лъженаучността на „детектора на лъжата" още от 1993 г. Според мнозина единствената причина той да не бъде изваден от употреба е, че цели психологически гилдии ще останат без работа, ако уредът бъде окончателно отречен.

„Детекторът" е негоден като доказателство в съда. Затова и службите за сигурност го използуват най-вече за периодична проверка на лоялността на своите служители, като висшите кадри естествено не минават през „полиграф".

Затова, колебанията на Сашо Диков да се явява ли или да не се явява пред „детектора на лъжата" би трябвало да имат прост отговор. Той е - НЕ, благодаря! Методът е доказано ненаучен и е откровено нарушение на граждански и служебни права. Той нищо не доказва и нищо не опровергава.

Затова нека г-дата Цветанов, Флоров и обслужващият им персонал да престанат да баламосват публиката.

Пак по данни, изнесени от проф. Елка Тодорова, половината от служителите в американските тайни служби, преминали през „детектор на лъжата" не издържат теста, без разбира се от това да следва, че са чужди шпиони. Просто методът е „менте", също като българските му обожатели ...

Желаещите да се запознаят с интервюто на проф. Елка Тодорова, могат да направят това в Интернет на адрес: http://www.glasove.com/prof-elka-todorova-detektorut-na-luzhata-ne-e-nadezhden-12331