Светът се намира в криза, която ще промени като цяло живота ни и едно от важните неща е да се направят изводите, които да ни подготвят за новите дни. За това напомнят в съвмество изявление д-р Тедрос Адханом Гебрейесус, генерален директор на СЗО, и Юта Урпилайнен, комисар по въпросите на международните партньорства на ЕК, което ви представяме. Заглавието е на редакцията.

Пандемията от COVID-19 е здравната криза, която дава облика на нашето време.

Започвайки като няколко случая на пневмония с неустановен произход в Ухан (Китай), новият коронавирус се разпространи с тревожна скорост, като разклати из основи здравните системи, икономиките и обществата в целия свят.

Европейските държави са сред най-тежко засегнатите. Към момента пет от шестте най-засегнати страни са в Европа.

И въпреки това докато Европа се бори да овладее заразата от COVID-19 на своята територия, тя играе също така водеща роля за изграждането на световна солидарност.

Въпреки социалното дистанциране, което спазваме като междуличностно равнище, е необходимо да обединим усилията си на световната сцена.

И Европейският съюз, и СЗО са поели ангажимент да помагат на уязвимите общности и страни по света. Съвместните усилия като световна общност са изключително важни, особено в този момент, тъй като всички сме засегнати — заразата не признава граници и не прави разграничение. Докато някои от нас страдат от нея, никой от нас не е в безопасност.

За да подпомогнат действията на световната общност за борба с COVID-19, Европейският съюз и неговите държави членки предложиха неотдавна пакета "Екип Европа", който ще надхвърли 23 милиарда евро. Част от предвидените в пакета действия срещу пандемията от коронавирус ще бъдат осъществени съвместно с Обединените нации.

Както и при други кризи най-уязвимите страдат най-много и усилията ни трябва да бъдат съсредоточени върху тях. ЕС подпомага изпълнението на Стратегическия план за подготвеност и реакция на СЗО с ново финансиране на стойност 30 милиона евро, като целта е да се засилят подготвеността и ответните действия при извънредни ситуации в държави със слаби здравни системи или засегнати от хуманитарни кризи.

В допълнение Европейската комисия, СЗО и партньори от целия свят се обединиха и стартираха инициатива за достъп до средства за ускоряване на борбата с COVID-19, чиято цел е да се ускорят разработването, производството и справедливото разпределение на ваксини и средства за диагностика и лечение на COVID-19, така че всички хора да имат равен достъп до тези животоспасяващи продукти.

Във връзка с този исторически ангажимент, на 4 май Европейската комисия беше домакин на донорска проява, на която над 40 държави обещаха да предоставят около 7,4 милиарда евро за подпомагане на научните изследвания и разработването на ваксини и средства за диагностика и лечение.

Нашето партньорство обаче се простира отвъд настоящата криза.

За силата на пандемията допринасят недостатъците и неравенствата в здравните системи, което показва колко е важно да се инвестира в здравни работници, здравна инфраструктура и системи за предотвратяване, установяване и ответни действия при епидемични взривове.

Силните здравни системи са най-добрата превенция не само срещу епидемични взривове и пандемии, но и срещу многобройните заплахи за здравето, които всекидневно дебнат хората по целия свят.

Въпреки това ако сегашните тенденции се запазят, до 2030 г. над 5 милиарда души няма да имат достъп до основни здравни услуги, включително възможност да се консултират със здравен работник, достъп до основни лекарства и течаща вода в болниците.

Дори когато услугите са налични, използването им може да означава финансов крах за милиони хора.

Тези недостатъци застрашават не само здравето на хората, семейството и общностите. Те застрашат също световната сигурност и икономическия растеж.

Поради това ЕС предостави 102 милиона евро за ръководената от СЗО Партньорска програма за всеобщ достъп до здравни услуги, която допринася за укрепването на здравните системи в 115 държави в Африка, Карибите, Тихоокеанския басейн, Източна Европа и Централна и Югоизточна Азия.

Годишните разходи за здравеопазване в световен мащаб възлизат на около 7,5 трилиона американски долара, което е почти 10% от световния БВП.

Прекалено много държави обаче изразходват твърде голяма част от бюджета за здравеопазване за болнично лечение, при което разходите са по-големи, а резултатите — често по-лоши, вместо да насърчават здравето и да предотвратяват разпространението на болести на равнището на първичните здравни грижи.

Пандемията от COVID-19 ще утихне, но няма да можем да се върнем към практиките отпреди кризата.

Докато работим по ответните действия за настоящата пандемия, трябва да се подготвяме и за следващата. Сега се открива възможност да положим основите на устойчиви здравни системи в целия свят.

Инвестициите в укрепването на здравната инфраструктура и увеличаването на броя на здравните работници са единственият начин да се избегнат бъдещи световни здравни кризи като тази, която преживяваме в момента.

Ако научим нещо от пандемията от COVID-19, това трябва да бъде, че инвестирането в здравеопазването сега ще спаси човешки живот в бъдеще.

Историята ще ни съди не само по това как сме се справили с настоящата пандемия, но и по взетите поуки и действията, които ще предприемем след приключването ѝ.

Д-р Тедрос Адханом Гебрейесус, Генерален директор на Световната здравна организация

Юта Урпилайнен, Комисар по въпросите на международните партньорства - Европейска комисия