Става все по-интересно. А заслугата е изцяло на попадналия за втори път в положение "премиер в оставка" Бойко Борисов.

Справедливо е да отбележим, че освен умението да изненадва с нестандартни и "хибридни" маньоври, лидерът на ГЕРБ демонстрира и някои доста устойчиви през годините тактики, като заслужава комплименти за умелия - може би и несъзнателен - начин за избор на контекст, в който да ги прояви.

Така и днес успя да прокара покрай топ темата за върнатия мандат и няколко съждения, които май си заслужават вниманието.

Защото, ако в периода 2001 - 2010 говоренето на Борисов често бе подчинено първо на емоцията, а след това на разума, последваха години, в които политикът и премиер се стегна, научи се и имаше няколко почти блестящо изиграни ходове.

Сред лайтмотивите в професионалното и политическо битуване на лидера на ГЕРБ са заплахите - дори смъртните присъди - които е имал (от топ мафиоти, които бил неутрализирал). Няколко пъти през отминалите години той ги използва за постигането на една или друга цел.

Общото обаче е, че Борисов посяга към тази тема винаги, когато или не иска да направи нещо, или е поставен в трудна ситуация.

През 2005 година по "молба" на Сакскобургготски на Борисов му се наложи да става кандидат-депутат на НДСВ и да прави предизборна кампания. На няколко пъти тогава той недвусмислено показваше, че хич не му се върши тази досадна и скучновата за един главен секретар на МВР работа. И хоп - бе съобщено, че Сретен Йосич е поръчал Борисов като отмъщение за това, че години по-рано бе екстрадиран от българските власти за Холандия.

Службите скриха Борисов, като с това се отърва и от предизборните обиколки. Сретен Йосич и неговите заплахи устойчиво - макар и на периоди, присъстват в политическите тактики на премиера и лидер на ГЕРБ.

През февруари 2013 година, в един от определено тежките дни на Борисов - когато от парламентарната трибуна обяви (сензационно тогава) оставката на първия си кабинет, от същата тази трибуна той продължи с не по-малко сензационното, че Ахмед Доган също бил поръчал елиминирането му. Макар и много елементарен ход, все пак мъченическата цел донякъде бе постигната.

Затова, когато днес, пътьом - от президентството към автомобила си - Борисов припомни, че имал "няколко смъртни присъди от международни терористи, които съм залавял и екстрадирал", това трябва да се отбележи и да се извади от контекста за прословутите бронирани джипове. Които, впрочем, премиерът охотно е използвал до момента, а сега, когато вече е в оставка, благородно нарежда да бъдат върнати.

Но да се върнем към позабравения лайтмотив. И без него, разбира се, е ясно, че лидерът на ГЕРБ е в деликатна и трудна ситуация. За втори път не довършва мандата си, подавайки нелогична оставка, за която вероятно вече съжалява. Защото задаващите се предсрочни избори в никакъв случай не му гарантират трети престой на "Дондуков" 1.

Освен това излезе, че един Цветанов и депутатите на ГЕРБ накараха лидера си само за една нощ да обърне на 180 градуса политическите си намерения. Въпреки, че дебело бе подчертавано, че променената позиция на герберите за подкрепа на патриотичен кабинет е била със знанието на Борисов. Това обаче хич не е достатъчно и удря силно по егото и привързаността му към управление тип "абсолютна власт".

Все пак ситуацията може да се отиграе с добре подбрани коментари, че ГЕРБ вече не са лидерска партия и парламентарната група има своята тежест. Която обаче не се знае колко комфортна е за нейния лидер.

Но все пак - знаем, че винаги, когато се "появи" Йоца Амстердам, това е знак, че Борисов е готов за битка.

Едва ли и сега той ще изневери на себе си.