News.bg публикува мненията ви без редакция

Икономическата криза, разразила се по целия свят, е индикатора за края на една система.

Тази система се развиваше през последните векове и се базираше на финансирането на научно-техническия прогрес чрез кредити с лихва и на постоянната експанзия на капитала.

Същия този капитал винаги е търсел нови възможности за приложение (инвестиране), като днес тези възможности се изчерпиха, тъй като светът не е безкраен.

Този механизъм на икономическо развитие достигна своя предел. Невъзможно е от тук насетне, светът да живее според парадигмата, господствала до днес.

В текущата ситуация, страните, които първи осъзнаят този факт, ще получат огромно предимство пред всички други участници в глобалната икономика, които още дълго време ше продължат да лекуват болните стопанства, без да са анализирали предварително тежките проблеми.

По-конкретната причина за икономическата криза, дошла от САЩ, е огромната диспропорция между нивата на потребление (40% от БВП на целия свят) и на производство (20% от световния БВП) на Америка, диспропорция, която възникна следствие политиката получила името „рейганомика” и стартирала през 1981 г.

Същността на тази политика е в агресивното стимулиране на съвкупното търсене чрез парични емисии. Замисълът е чрез това ново търсене да се финансира следващата вълна на научно-технически прогрес (персонални компютри, интернет и т.н.).

В резултат на тези емисии, в САЩ, се стигна до колосално натрупване на дългове, вкл. от страна на частните домакинства. Към днешна дата съвкупния обем на тези дългове достига БВП на света за година.

Друга проява на това непрекъснато вливане на, нямащи никакво реално покритие, книжни долари са финансовите, имуществени и суровинни балони, които имаха място през последното десетилетие в различни точки по света, и които обираха потенциала за инфлация в потреблението и индустрията.

Кризата ще продължи до момента, в който потреблението и производството на САЩ ДОСТИГНАТ РАВНОВЕСНА ТОЧКА. Но за това ще са необходими много години (до десетилетие), през което време целия свят ще страда от липса на поръчки и производство (от докризисното равнище), безработица, социални трусове и технически и технологичен регрес.

Когато светът достигне новата равновесна точка, нещата вече няма да бъдат същите, каквито ги познаваме към днешна дата. Светът ще се е деглобализирал и днешния единен, в икономическо отношение свят, ще се е сегментирал до отделни регионални глобализационни центрове.

Дори в този си вид народите няма да имат никакви реални алтернативи за своето развитие, защото днешната система на развитие, достигна своя апогей и от нея чудеса не бива да се очакват.

Какъв е изхода за малката страна България? С ограничения суверенитет, който ни е останал в рамките на ЕС, ние можем да се опитаме да признаем пред колективната си обществена съвест, че последните двадесет години сме вървели в противоположна на правилната посока.

Извода е шокиращ (но само на пръв поглед), а именно необходимо е зачеркване на либерално-монетаристките догми и клишета на днешните апологети и връщане към изворите на цивилизационния скок, осъществен в страната ни до 1989 г.

Това разбира се, не означава връщане на Народната Република, но е факт, че именно тази епоха изгради съвременна България, която ние, днешното поколение, все още не можем да разрушим докрай, въпреки искрените ни и титанични усилия да го сторим.

От друга страна, все още тук-там се намират висококвалифицирани и все още мотивирани специалисти , които през последните двадесет години са съхранявали (и развивали) банката-знания за пътищата за балансирано развитие на стопанството ни, при различни външни (обективни) икономически условия.

Ако ГЕРБ даде шанс на тези хора, България наистина ще докаже че може.