Фактът, че Слънчевата система е запазила сегашната си конфигурация в продължение на милиарди години, не означава, че тя ще остане такава завинаги. Както съобщава IFLScience, нови изследвания показват, че в бъдеще Слънчевата система ще се сблъска със събития, водещи до дестабилизация.

"Известно е, че орбитата на Меркурий може да стане нестабилна. Съществува приблизително 1% вероятност планетата да напусне Слънчевата система през следващите 5 милиарда години, а някои модели предполагат, че това би могло да доведе до сблъсък между най-малката планета и Венера, Земята или Марс", се отбелязва в статията.

Дори това да не се случи, след като Слънцето изчерпи ядреното си гориво и се превърне в червен гигант, то ще се разшири далеч отвъд орбитата на Венера - вероятно достигайки чак до Земята.

"Външната част на Слънчевата система и нейните големи планети - Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун - се смятат за много по-устойчиви на смущения; според някои оценки тяхната стабилност би могла да продължи невероятните 1 милион трилиона години. През това време Слънцето ще еволюира от червен гигант в бяло джудже, а в крайна сметка - в черно джудже", прогнозират учените.

Според изследователите преходът от червен гигант към бяло джудже не е катастрофален. Ядрото на Слънцето ще се свие до размерите на Земята, но ще стане 100 000 пъти по-масивно, излъчвайки светлина благодарение на топлината, генерирана по време на това свиване.

Резултатите от проучването показват, че в рамките на един милиард години след превръщането на Слънцето в бяло джудже, външната част на Слънчевата система - такава, каквато я познаваме - ще престане да съществува. "Размишлявайки върху променящите се орбити на Юпитер и Сатурн, Нютон е предполагал, че подредбата на планетите е временна; три века изследвания в областта на небесната механика - от класическите теореми за устойчивост до числени симулации, обхващащи милиарди години - постепенно отлагат това заключение, измествайки времевия хоризонт далеч отвъд възрастта на Вселената. Нашите резултати връщат въпроса за разпадането на Слънчевата система в рамките на стандартната астрофизика и променят виждането за причината: това не е бавно навлизане на хаос или случайна среща с преминаваща звезда, а самото Слънце. Докато умира, Слънцето не просто се разширява, за да погълне създадената от него планетна система; то я дестабилизира и обикновено разпръсква съставните ѝ части във всички посоки. Предсказаната от Нютон нестабилност все пак е реална; той просто е сгрешил относно виновника", отбелязва авторът в заключението.

Същевременно други нови проучвания показват, че планети могат да възникнат от хаоса и последствията от формирането на бяло джудже. Наскоро беше обявено откриването на първата подобна "планета-феникс", обикаляща около бялото джудже HS 0209+0832.

"Открихме първата планета от второ поколение, обикаляща около бяло джудже. Напълно възможно е в далечното бъдеще планета от второ поколение да се формира около бялото джудже, в което в крайна сметка ще се превърне нашето Слънце", отбелязва откривателят на планетата Джейми Уилямс от Университета в Уоруик.