Меркурий е не само най-малката планета в Слънчевата система, но и се свива с всеки изминал ден. Планетата постепенно се свива още от своето формиране преди около 4,5 милиарда години; нов анализ на този процес обаче поставя под въпрос предишните оценки, пише Gizmodo.

В ново проучване учените посочват, че Меркурий се е свил с 10-30% повече, отколкото са показвали по-ранни изследвания. Тази нова оценка съответства на намаляване на общия диаметър на планетата с приблизително 19 километра от момента на нейното възникване.

"Радиалното свиване на Меркурий, посочено в предишни проучвания, е било подценено, тъй като не са били взети предвид скорошни геоложки процеси", заяви пред репортери водещият автор Гаку Нишияма, планетолог в Института за планетарни изследвания към Германския център за аерокосмически изследвания (DLR).

Нишияма обясни, че под "скорошни геоложки процеси" има предвид геоложки млади ударни кратери и изхвърлените от тях отломки, които могат да скрият следите от свиването на планетата.

В статията се обяснява, че преди формирането на планетите в Слънчевата система, Слънцето е било заобиколено от плосък, въртящ се диск от газ и прах. С течение на времето гравитацията е накарала този материал да се скупчи, давайки началото на осемте планети, които познаваме днес. Меркурий - скалистата планета, най-близка до Слънцето - е нараствал вследствие на удари от астероиди по повърхността си.

Кинетичната енергия от тези мощни сблъсъци се е превърнала в топлина и оттогава Меркурий постепенно изстива. Докато планетата е изстивала, вътрешността ѝ се е свивала.

Отбелязва се, че тъй като Меркурий изстива равномерно в цялата си вътрешност, учените дълго време са смятали, че "бръчките" по повърхността му са разпределени сравнително равномерно. Оказва се обаче, че това не е така. Нишияма и колегите му сравняват глобална карта на грапавостта на повърхността на Меркурий - показател за геоложка младост - с изготвени по-рано карти на "бръчките" по планетата. Те установяват, че най-грапавите зони на Меркурий имат най-малко видими бръчки - откритие, което потвърждава хипотезата им.

"Очаквах да има някакви зависимости, но толкова ясна връзка далеч надхвърли очакванията ми", обясни Нишияма пред репортери.

Учените използват степента на компресия, необходима за образуването на гънки в по-гладките райони, за да изчислят мащаба на цялостното свиване на планетата. Като взеха предвид тези досега пренебрегвани аспекти, изследователите установиха, че през периода на своето съществуване Меркурий се е свил с 10-30% повече, отколкото се предполагаше в по-ранни проучвания.

Важно е какво се крие във вътрешността

В доклада се подчертава, че актуализираните данни ще помогнат на учените да разберат по-добре процесите, протичащи под повърхността на Меркурий. Въпреки че Нишияма отбелязва трудностите при разчитането на сложните параметри на вътрешния строеж на планетата, резултатите на екипа му предполагат, че еволюцията на Меркурий е започнала при по-високи температури и по-ниска концентрация на леки елементи в ядрото, което е довело до формирането на по-голямо ядро.

В доклада се посочва също, че подходът, приложен от Нишияма и колегите му, би могъл да помогне за прецизиране на оценките относно свиването на Луната.

"Що се отнася до Луната, изчисленото радиално свиване е под 1 км и в никой случай не съвпада с моделите за термична еволюция. Въпреки това общата грапавост на лунната повърхност е много по-голяма от тази на Меркурий, което означава, че сме пропуснали повече структури, свидетелстващи за скъсяване, на Луната, отколкото на Меркурий", обясни Нишияма.