Има ли смисъл от Международния наказателен съд?

Преди осем десетилетия победителите във Втората световна война създадоха Нюрнбергския трибунал. За първи път в историята държавни ръководители, министри и висши военни бяха съдени не просто като победени противници, а като извършители на престъпления срещу човечеството. От Нюрнберг произлиза идеята, че има престъпления, които засягат цялото човечество и не могат да останат безнаказани.

Но Нюрнберг има един фундаментален недостатък - той е съд на победителите. Германия е окупирана, обвиняемите са арестувани, държавата е капитулирала. Никой не си представя съветски, британски или американски командири да бъдат изправени пред същия съд.

След края на Студената война международната общност прави втори опит.

Създадени са специалните трибунали за бивша Югославия и Руанда, а по-късно - специализирани съдилища за Сиера Леоне, Камбоджа, Ливан и Косово. Най-амбициозната идея обаче идва през 1998 г. с Римския статут и учредяването на Международния наказателен съд (МНС), който започва работа през 2002 г.

САЩ санкционират още съдии от МНС заради Израел

Броят им общо достигна 11 души

Разликата е съществена.

Трибуналът за бивша Югославия е временен съд, създаден от Съвета за сигурност на ООН и разглежда само престъпленията, извършени на територията на бивша Югославия. По него бяха съдени Слободан Милошевич, Радован Караджич, Ратко Младич и десетки други политически и военни лидери. Косовските специализирани камари също са ограничени по предмет и време и разглеждат предполагаеми престъпления на Армията за освобождение на Косово, включително делото срещу бившия президент на Косово Хашим Тачи.

Международният съд на ООН в Хага е нещо съвсем различно. Той не съди хора, а държави. Именно там Украйна води дела срещу Русия, а Южна Африка - срещу Израел по Конвенцията за предотвратяване на геноцида.

МНС е единственият постоянен международен наказателен съд, който преследва отделни физически лица за геноцид, престъпления срещу човечеството, военни престъпления и престъплението агресия.

Днес съдът разглежда няколко знакови дела. Сред тях е процесът срещу бившия президент на Филипините Родриго Дутерте, обвинен за престъпления срещу човечеството във връзка с неговата кампания срещу наркотиците. Продължават разследванията за Украйна, Судан, Либия, Демократична република Конго, Централноафриканската република, Мали, Мианмар и други конфликти.

Прави впечатление и географският профил на осъдените. Първият осъден от МНС - Томас Лубанга - е от Демократична република Конго. От същата държава са още Жермен Катанга и Боско Нтаганда. Доминик Онгвен е бивш командир на Армията за съпротива на Господа от Уганда, а Ахмад ал Факи ал Махди е осъден за разрушаването на културното наследство в Тимбукту, Мали. По-късно съдът постанови присъди и срещу Али Мохамед Али Абд ал Рахман ("Али Кушайб") от Судан. Така почти всички окончателно приключили дела на МНС досега са свързани с конфликти в Африка - факт, който години наред поражда обвинения, че съдът прилага правосъдието неравномерно и концентрира усилията си предимно върху по-слаби държави, макар през последните години да разшири дейността си към Украйна и Близкия изток.

Администрацията на Тръмп започва кампания за изолиране на МНС

Рубио обвини МНС, че "води война срещу САЩ."

Точно тук започва големият спор.

През 2023 г. МНС издаде заповед за арест на руския президент Владимир Путин във връзка с предполагаемото незаконно депортиране на украински деца. През 2024 г. съдът издаде заповеди и срещу израелския министър-председател Бенямин Нетаняху и бившия министър на отбраната Йоав Галант за предполагаеми престъпления по време на войната в Газа, както и срещу лидери на "Хамас".

На практика обаче съдът няма собствена полиция. Той зависи изцяло от държавите членки.

Ако Путин посети държава, която признава юрисдикцията на МНС, тя би трябвало да го арестува. На теория. На практика подобно действие срещу лидер на ядрена сила изглежда почти немислимо.

Същото важи и за Нетаняху. Част от европейските държави заявиха, че ще изпълнят задълженията си по Римския статут, други оставиха въпроса открит. Политическите последици от подобен арест биха били огромни.

Именно тук проличава най-голямата слабост на МНС.

Русия не признава Римския статут. САЩ също никога не са го ратифицирали. Израел също не е страна по договора. Китай и Индия също остават извън системата.

Причините са различни, но логиката е сходна.

Вашингтон от десетилетия се опасява, че американски военнослужещи могат да станат обект на политически мотивирани разследвания за операции в Ирак, Афганистан или други конфликти.

Отношенията между Вашингтон и МНС никога не са били лесни. След издаването на заповедите за арест срещу израелския министър-председател Бенямин Нетаняху и бившия министър на отбраната Йоав Галант американската администрация наложи санкции срещу главния прокурор Карим Хан, както и срещу съдии и други представители на МНС, включително ограничения за визи, финансови санкции и дипломатически натиск върху държави, подкрепящи дейността на съда. Администрацията на Доналд Тръмп впоследствие разшири тази кампания с нови мерки, определяйки МНС като заплаха за американския суверенитет.

Русия счита, че съдът е използван като политически инструмент срещу нея. Израел поддържа позиция, че неговата собствена съдебна система е способна да разследва евентуални нарушения и че МНС няма юрисдикция.

Бившият главен прокурор на МНС в Хага е заплашван от Мосад да не разследва Израел

Това е ставало в официални срещи и по неофициални канали

Така се получава един очевиден парадокс.

МНС има универсални претенции, но не разполага с универсална юрисдикция. Най-влиятелните военни и политически сили в света стоят извън него.

Това поражда критики, че съдът наказва основно представители на по-слаби държави, докато срещу великите сили остава практически безсилен.

Допълнително изпитание за авторитета на съда се оказа кризата около неговия главен прокурор Карим Хан. Срещу него започна вътрешно разследване за предполагаемо сексуално посегателство и злоупотреба със служебно положение спрямо подчинена. Хан категорично отрича обвиненията, но през 2025 г. временно се оттегли от работа, а през 2026 г. беше отстранен от длъжност до приключване на дисциплинарната процедура. Междувременно функциите му се изпълняват от заместник-прокурорите. Случаят постави съда в безпрецедентна институционална криза именно в момент, когато той води най-политически чувствителните си разследвания - тези за Украйна, Газа и Судан.

От друга страна, самото съществуване на заповеди за арест има значение. Те ограничават международните контакти на обвиняемите, поставят политически натиск върху държавите и създават исторически архив на предполагаемите престъпления. Слободан Милошевич също години наред изглеждаше недосегаем, преди да бъде предаден в Хага.

Историята показва, че политическите режими се променят много по-бързо, отколкото изглежда в момента на събитията.

Следователно въпросът не е дали МНС може утре да арестува Путин или Нетаняху. По-важният въпрос е дали международната общност иска да запази принципа, че дори най-висшите държавни ръководители могат един ден да бъдат подведени под наказателна отговорност.

Нюрнбергският процес стана възможен едва след безусловната капитулация на Германия. Днес Международният наказателен съд се опитва да правораздава, докато войните все още продължават и обвиняемите остават начело на своите държави или армии. Именно тук се крие фундаменталната разлика - и може би най-голямото ограничение на съвременното международно наказателно правосъдие. 

МНС отстранява главния прокурор след разследване за сексуално насилие

Държавите членки ще гласуват