Само след няколко дни ще стане ясно дали американският президент Доналд Тръмп ще обяви, че ядреното споразумение с Иран не е в полза на американската сигурност. Във връзка с това ви предлагаме позицията на г-н Хасан Дотаги, времено управяващ посолство Ислямска република Иран в България*.

На 15 октомври т.г. правителството на Тръмп трябва за трети път да реши дали да потвърди придържането на моята страна Иран към Съвместния всеобхватен план за действие - ядреното споразумение от 2015 г. между Иран и петте постоянни члена на СС към ООН плюс Германия - или да не го потвърди.

През 2015 г. американският конгрес даде идеята Белия дом да потвърждава и сертифицира придържането на Иран към това споразумение. Това е един вътрешен въпрос на САЩ, въпреки че е въпрос, който може да повлияе върху американските ангажименти спрямо ядреното споразумение.

Това потвърждение не е част от споразумението, който признава Международната агенция за атомна енергия за единствената компетентна институция за проверка на ангажиментите на Иран към споразумението.

Досега правителството на Тръмп два пъти - през месеците април и юли - потвърди, че Иран се придържа към споразумението. Международната агенция за атомна енергия след стотици проверки и в рамките на 8 доклада потвърди придържаността ни към ангажиментите по споразумението. Европейските страни също нямат притеснения. Въпреки това, в навечерието на 15 октомври, някои спекулации предполагат, че Тръмп няма да потвърди изпълнението на споразумението от Иран, като това може да доведе до налагане на санкции от страна на Конгреса в нарушение на споразумението.

Ако г-н Тръмп не потвърди ангажиментите на Иран към Съвместния всеобхватен план за действие (ядреното споразумение), американският конгрес ще има срок от 60 дни да възобнови санкциите срещу Иран.

За съжаление унищожаването на ядреното споразумение е основна тема, която ангажира ума на г-н Тръмп и ако той извърши това, чувството на недоверие на иранския народ спрямо САЩ ще се превърне в едно правило и принцип.

Факт е, че хардлайнерите във Вашингтон, базирайки се върху серия от грешни предположения, търсят да обявят, че Иран не се придържа към ядреното споразумение. Съвместния всеобхватен план за действие (ядреното споразумение) е едно многостранно споразумение и не се нуждае от одобрението на американския конгрес, иранският парламент или който и да е друг парламент. То е резолюция на СС на ООН и именно това е причината да получи подкрепата на Европейския съюз, членовете на СС на ООН и също така уважаемия генерален секретар на ООН.

Другата тема е, че високопоставените ирански длъжностни лица винаги са обявявали, че Съвместният всеобхватен план за действие засяга само ядрените въпроси на Иран и няма връзка с другите спорни въпроси между Иран и САЩ, които не са малко. Всички страни по ядрената сделка потвърдиха тази тема.

Сегашните доклади изразяват желанието на Тръмп да свърже ядреното споразумение с ракетната програма на Иран, която напълно се намира отвъд целите на Съвместния всеобхватен план за действие. Резолюция 2231 на СС на ООН, която покрива ядреното споразумение, приканва Иран да не работи по "ракетите, проектирани да имат способността да носят ядрени оръжия". Но моята страна не се стреми към развитие и придобиване на ядрени оръжия и тази фразеология, която беше договорена и разработена, не ни възпира да развиваме възпиращи конвенционални военни технологии, които много страни имат.

Също така стои и въпросът за срочността на разпоредба Sunset Clause (разпоредба с краен срок) в споразуменията, с която Иран след едно десетилетие ще се освободи от всякакви проверки и ограничения в ядрената си програма. Правилно е, че ограничителните разпоредби ще свършат, но важните аспекти на проверките няма да свършат. Освен това Иран ще одобри допълнителния протокол като част от договора за неразпространение на ядрените оръжия и в резултат от това ще последват мащабни проверки от страна на Международната агенция за ядрена енергия. В същото време, с изминаването на този период, Иран ще продължи със своята ядрена програма за медицински и енергийни цели като един обикновен член на международната общност и страна, подписала договора за неразпространение на ядрените оръжия.

За съжаление от седемте страни, които договориха ядреното споразумение, само в САЩ то породи спорове и дискусии. Ние считаме, че каквото и да направят президентът и конгресът на САЩ относно повторното потвърждаване на ангажиментите на Иран към споразумението, това е един вътрешен въпрос и ако САЩ иска да запази авторитета си по време на бъдещите международни преговори, трябва да не действа срещу международния консенсус. В този случай САЩ ще се превърне в ненадежден играч и преговарящ.

Ето защо изглежда, че дойде редът на другите активни страни в процеса на ядреното споразумение и по специално европейските държави, които категорично да защитят това международно постижение и да предотвратят потъването му.

*Публикуваме текста на д-р Хасан Дотаги без редакционна намеса. Заглавието е на редакцията.