В деня, в който се прекланяме пред Апостола на свободата, Васил Левски, ще чуем много речи и тържествени слова. Арман Бабикян обаче се обръща лично към Апостола в търсене на измеренията на най-ценното, което ни е завещано - свободата. Публикуваме обръщението на Бабикян със съгласието му и без редакторска намеса.

От ученик не съм ти писал. Тогава ни караха, а сега аз искам.

Кажи ми като човек, а не като портрет, те ли искаха свободата? Народът ли? Или ти я искаше за себе си? Всички ли я искаха или само малцина одързостени?

Как наричахте помежду си тези, на които им бе все едно?

Отчайвахте ли се, като гледахте робското им чело, ниско приведено към софрата, на която властта им хвърляше резенче хляб?

Имаше ли между вас такива, които брояха народа за прост и казваха да изчакаш, за да узрее?

Колко пъти си мислил, че международното положение сега е сложно и не бива да се бориш за свобода?

Не те ли беше страх, че ще те убият?

Каква бе цената на свободата, че днес инфлацията я вдигна много?

Сигурно душата ти днес ще мине някъде отгоре. Ако не ти се слушат речите на паметника, ми кажи тези отговори, че ще ми се пръсне главата.

И накрая, Василе, наистина ли "Достойно есть" е било любимото ти песнопение?