За този отговор съм провокиран от вчерашното изявление на Божидар Димитров пред информационните агенции относно тазгодишното разпределение на средствата за планови археологически разкопки. Подчертавам - планови, защото за спасителните проучвания на трасетата на магистрали, газопроводи, жп линии и др. има десетки милиони лева. Но след археолозите там минават...булдозерите. И от блестящите древни паметници остават няколко реда описания в дневниците им. Ето защо именно плановите разкопки дават на България обектите на културния туризъм като Перперикон, Татул, Долината на тракийските царе, Старосел и т.н.

По тази причина те са особено важни. При тях става дума не само за чистата научна стойност, но и за фактори като запазеност на старините, монументалност, инфраструктура и др. Така е и по цял свят. Мачу Пикчу или йорданската Петра далеч не са най-големите за своето време, но характерната природа и оригиналната архитектура ги правят днес най-известните древни скални градове в света.

Това в пълна степен се отнася за Перперикон. Б. Димитров язвително го нарича „малкото провинциално антично и средновековно градче Перперек". Оставям на страна факта, че в най-големия си разцвет градът достига заедно с подградията си площ от близо 2 кв. км и това е отразено в протоколите на междуведомствените комисии. Много по-важна е неговата специфична скална архитектура, която няма аналог. В каменния масив са изсечени огромни сгради, храмове, цели дворци. Това се е случило в продължение на 7000 години - от каменно-медната епоха до късното средновековие.

Тези особености и активните 15-годишни разкопки на екипа ми представиха на света едно истинско чудо. Не случайно заедно с Царевец, Перперикон е най-посещавания археологически обект в България с повече от 250 000 туристи годишно. Държавата правилно разбра огромното му значение за туризма и инвестира в него сериозни средства. При пет разнопартийни правителства и чрез допълнителни европейски средства за разкопки, пътища, паркинги и друга инфраструктура досега са вложени 17-18 млн лв. Инвестициите буквално промениха облика на Източните Родопи и там се изгради първата в България реално действаща дестинация за културен туризъм. Тя включва Перперикон, Татул, Храма на Великата богиня-майка, великолепния Златоград и др.

Сега, при шестото поредно правителство, са необходими 200 000 лв. за да бъде завършен цял етап - Акропола и Двореца-светилище. Става дума за сравнително неголямо парче пръст в източната част. Ако то обаче не бъде премахнато до завършването на европейския проект през септември-октомври е възможно да попаднем в забрана пет години да не се извършват никакви дейности. Така на дело може да се осъществи старата пословица, според която власите се давят на края на Дунава.

Това е единствената причина да съм толкова настойчив, с което по никакъв начин не подценявам нашите стари столици, римските градове или другите големи тракийски светилища. Впрочем, за разлика от Божидар Димитров, който никога не е ръководил археологически разкопки, аз повече от 30 години проучвам дворците на цар Симеон във Велики Преслав и някои от най-важните манастири във Велико Търново. Благодарение на моите разкопки там са спечелени европейски проекти за близо 10 млн лв., които вече са реализирани.

Напълно съм съгласен с констатацията на директора на НИМ, че парите никога не стигат. Ето защо трябва да има приоритети, определяни от държавата, която осигурява средствата. Това изрично подчерта и министъра на куртурата г-н Петър Стоянович преди две седмици на среща в Бургас. А критериите да бъдат определяни не само чрез научната стойност на даден обект, но и от неговата икономическа ефективност. Нали всички говорим, че ще правим културен туризъм и искаме да сме като Гърция, Турция и Италия.