Българи, братя (дано има повече случаи да се наричаме така), нека още веднъж си честитим славната 100-годишнина.
Имаше много критики, че не си струва да се харчат милиони за такива празници. Аз лично смятам, че си струва и трябва.
Едно, че нашата държава е богата (не българските граждани) благодарение на труда на народа (включително и на успешни практики, прилагани от български политици и мениджъри) и от огромните валутни потоци по линията на чуждестранните инвестиции, туризма и парите на стотиците хиляди българи в чужби, които ги пращат на своите близки в родината.

Друго, провъзгласяването на независимостта е един от няколкото върхове в утвърждаването на Третото българско царство заедно със Съединението и поставянето турците на колене след чутовните успехи на българските воини през Балканската война.

Много хора казват, че с тези чествания шефовете от тройната коалиция (без Доган?, но с Първанов!) се свързват със славната годишнина, която по този начин става едва ли не част от тяхната предизборна кампания.
Дори и да е така храната за българския дух е по-важна тук. Но в последна сметка те са само „слуги на народа" или поне такива трябва да бъдат...

За съжаление искам да кажа нещо, което мисля, че е неприятно, но може би изразява състояниет на „българските работи" в момента. Не можахме да си вдигнем знамето, братя. Не можахме да го направим в подходящия момент. Не искам да разширявам темата, да говоря за някакви лоши поличби. Много е просто, братя.

Докога няма да можем - всеки от нас, да свърши своята работа? От - до! Какво тогава чакаме от Европа? Както президентът Желев казваше, „няма европейците да дойдат да ни очистят клозетите, я..."

Е какво, малко ли ни помагат хората - да ги извикаме да ни вдигнат и националното знаме, а? И едно кученце имаше там, на площада - по време на зарята... От начало се разхождаше, а после си легна на земята.
Местеше се насам-натам животинчето, но през цялото време беше в центъра на събитията (екрана). И когато започваха фойерверките си отиде, а?