Отворено писмо до Сергей Станишев

16 октомври 2006

Отворено писмо до Сергей Станишев

Господин Станишев,

Българското гражданство посрещна с голям ентусиазъм идеята на Вашето Правителство да направи четиридневна изложба на България в Парижката търговска борса миналата седмица от 12 до 15 октомври, за да може красотата на българската природа и българският фолклор, прелестите на националната ни кухня и вина, и уханието на прочутото българско розово масло да поизчистят мръсния имидж на българската социална и политическа действителност у западно-европейските граждани преди присъединяването ни към Европейския съюз.

Наистина, мобилизираните средства за рекламата на събитието във френската столица бяха с големината на очакванията за успеха на изложбата. Само два примера. При моето посещение в посолството ни миналия понеделник за получаване на по-подробна информация направо останах изумен от огромния красив лъскав плакат с размери от поне 10 на 6 метра от пластмасова непромокаема материя, който се опъваше в момента на почти цялата главна фасада на сградата откъм Сена, и то забележете, с помощта на специално дошъл за целта от България рекламен камион-кран на Пловдивския панаир. Освен това за рекламата на събитието беше изготвен и много професионален и красив Интернет сайт www.batonrouge.fr/bulgarie в подкрепа на множеството красиви рекламни листовки и други обявления във френските средства за масово осведомяване.

За съжаление, както и можеше да се предполага, този изключителен празник на България в Париж не можа да мине без някои неприятни изненади,които започнаха още преди откриването на изложбата и я съпровождаха до края й.

Най-напред се оказа, че никой не отговаряше на изпратените от мен по електронен път предварителни запитвания за уточняване на конкретните мероприятия на изложбата, и най-вече относно дегустациите на националните ни ястия и вина, както и относно каталога с цените на сувенирните предмети, кулинарните продукти и вината, които посетителите на изложението ще имат възможност да си купят на място, както беше обявено в рекламата на събитието. Никакъв отговор на двете ми запитвания до българското посолство, което беше организатор на събитието и според рекламните листовки следваше да дава допълнителна информация. Никакъв отговор и от посочената в рекламните листовки специално наета частна френска агенция за рекламиране на изложбата. При това положение в деня на откриването аз разпратих по Интернет новината за изложбата на мои приятели и познати французи, но трябваше да им се извиня, че не можех да им дам подробна информация, за това какво точно могат да видят, да опитат и или да си купят на българското изложение.

Като казах изложение, сега се сещам за една друга сродна дума - излагане, която ми се струва по-подходяща за някои от моментите на тази иначе свръх-рекламирана изложба. Разбира се, с долните черни краски, съвсем не искам искам да омаловажавам и принизявам работата и творческите усилия на десетките наши сънароднички и сънародници, които отлично представиха в Париж родната ни природа, традиции, занаяти, фолклор, вина, туризъм и култура, и от чиито професионализъм и сърдечност останах във възторг. На тях им благодаря от сърце и те наистина представиха достойно България. Но покрай тяхното сияние съпътстваха няколко мрачни сенки, които от време на време смущаваха прекрасния български сън предлаган на дошлите на изложбата французи.

Тъй като не успях да се осведомя предварително за подробностите около изложбата, а пък не исках да оставям в неизвестност моите приятели и познати французи относно изненадите, които ги очакваха там, то реших да отида в четвъртък на място малко преди затварянето на вратите в 20 часа. На влизане в сградата на изложбата видях да си тръгва с група костюмирани мъже Вашият колега Румен Овчаров. Впоследствие разбрах, че всъщност съм пристигнал в края на коктейла, който сте дал в 18:30 часа същата вечер. Когато се упътих обаче към разпънатите маси се оказа, че виното е свършило и са останали само френска минерална вода, сок от портокалов концентрат и кока-кола. Свършили бяха и мезетата, но по едно време се разнесоха отнякъде някакви френски сладки. А пък аз предполагах, че като на рекламите пише, че на изложбата ще има дегустации, то там винаги ще има за опитване поне българска минерална вода, айрян, вина, ракии, луканки, суджуци, лютеница, сирене, кашкавал, кисело мляко, туршии, печени чушки, кьополо и какво ли още не от самобитната ни родна кухня. Нищо подобно. После хората там ми казаха, че дори Вашият коктейл бил с френско шампанско и само с френски специалитети. Е и на това Вие му казвате българска изложба с дегустации ?!

Както и да е за дегустациите, опитах се след това да се сдобия с нещо като план на щандовете и с евентуална програма на изложбата през следващите дни. Едно много чаровно момиче, към което ме насочиха, ме представи на директора на изложбата, който се оказа директорът на Пловдивския панаир - млад, представителен, вежлив и изключително начетен мъж. Помолих го да ми даде някакви материали за изложбата, които да покажа на моите приятели и познати французи, така, че те да сдобият предварително поне някаква представа за нея, та, като бъдат впечатлени, да дойдат след това на място и да я посетят. Останах много приятно изненадан от жеста на моя сънародник, който ми подари DWD диск на френски с филм на Георги Торнев "България - кодът на вечността", макар чаровното момиче, което ми го донесе, да му напомни изрично, че поначало този филм се продавал на изложбата.

Когато същата вечер пуснах този филм на мои приятели французи, те както и аз, останахме възхитени от показаната в него красота на българската природа, архитектура, народна музика, песни, традиции. Останахме възхитени и от артистичния гении на творците, участвали в заснемането и създаването на този филм. И след като свърши филмът всички без всякакво колебание решиха да отидат в събота вечерта на изложбата. Ще направя тук само едно леко отклонение да кажа, че по време на филма забелязахме една малка грешка в превода на френски на думата красота, който беше изписан с една буква повече накрая. Но още по-изненадващото за мен беше, че една от французойките случайно откри на гърба на кутията на DWD диска надпис на френски, че той не се продава, а всъщност тя видяла през деня, че той се продавал на един от щандовете на изложбата за 5 евро. Освен това, тя си беше взела на изложбата и някаква много луксозна привлекателна листовка на френски език на Център "Медика" в Албена за кални, водораслови, ароматични и разни други бани, процедури и акупунктура. Освен че в една от думите имаше явна печатна грешка, тя ме попита също и какви точно били описаните в листовката бани с прахове за пране - въпрос, на който аз не можах да й дам друг смислен отговор, освен този, че преводачът или преводачката не са избрали правилната дума във френския език. Впоследствие като отворих Интернет сайта на Албена www.Albena.bg и погледнах френската им версия, просто се отказах да броя грешките - явно перлата на българското Черноморие няма пари да си наеме истински преводачи и затова ползва услугите на полу-преводачи, които къпят французойките в бани с български чудотворни прахове за пране.

Но да се върнем на нашата изложба. Речено - сторено, и в събота вечерта трябваше отново да я посетя, за да показвам и обяснявам на моите познати и приятели французи, онова което ще видят там. И наистина, те имаха възможност да се насладят на живо на изложените там красиви фотографски платна, грънци, менци, черги, килими, плетива, копринени везани дамски ризи, и много други все хубави български неща. Помирисаха и българското розово масло. Случи се така, че тогава имаше за опитване и българско червено вино, кашкавал и сирене, които много им харесаха. Особено сиренето, което им се стори с много вкус, макар да забелязаха, че било малко солено - явно не е имало кой да се сети предварително да го накисне във вода, за да бъде поднасяно на изложбата в по-годно за консумация състояние. Освен това погледахме и послушахме родопска гайда, български народни песни и танци в изпълнение на надарени наши сънароднички и сънародници в наши народни носии.

И всичко щеше да приключи добре, ако тъкмо преди да си тръгнем от изложбата един от моите приятели французи не беше видял на един от щандовете, че продължава да се продава същият DWD диск с филма за България, който гледахме преди два дни, и чиято продажба се оказа забранена поради това, че той е изготвен с рекламна цел. За два дни обаче цената му беше скочила двойно от 5 на 10 евро. Явно при ниската първоначална цена от 5 евро запасите на изложението бързо са започнали да се изчерпват, така че някой от нашите хора съвсем правилно е решил да му вдигне цената, та да може до края на изложението да си докара повече пари от продажбите. За съжаление, нямах време и желание да отида на закриването на изложбата в неделя, за да видя последната цена на този изрично забранен за продажба филм - нямаше да се учудя, че по следваната логика последните екземпляри са се продали за 20, дори за по 30 евро бройката. Само си представям ужаса, който са изпитали французите, които са имали късмета да си купят този DWD диск, когато впоследствие са прочели на опаковката, както и на самия диск, че продажбата му е изрично забранена и той е следвало да се раздава безплатно. И цялата тази галимация се е вършила през цялото време на изложбата, организирана от Българското посолство в Париж, значи направо от българското правителство. Е как, господин Станишев, тези френски "каръци" ще успеете да ги убедите после, че българското правителство и власти спазват законите, когато те самите публично ги нарушават и съсвем открито вършат престъпления ? Може би и главният прокурор Борис Велчев ще може да Ви даде някакъв съвет по въпроса, ако въобще си направи труда да образува наказателно производство по този иначе съвсем типичен наш бай-ганьовски скандал, за което ще съм му още по-благодарен, ако и изрично ме уведоми. Няма все пак да е зле да се съберете двамата на четири очи и да измислите нещо. Иначе най-малкото, което очаква от Вас френската публика, е да обявите публично във френските средства за масово осведомяване, че Българското посолство в Париж се извинява за случилата се "грешка" и че ще обезщети парично французите, закупили на изложбата на българското посолство DWD диск с филм на Георги Торнев на френски "България - кодът на вечността".

Ако целта на изложбата наистина е била да се направи реклама на България преди влизането й в Европейския съюз, то както е видно, тази "реклама" е направена 100 процента. Сега остава само да разплетем далаверите и да видим кой прибра парите ! Ще даде ли някой от българското посолство в Париж пълен отчет на българските данъкоплатци колко пари са похарчени, за какво конкретно и ще има ли някакви наказания за виновните за злоупотребите лица ?

Къде е Европа и къде сме ние ? Или и този път ще чакаме от умрял писмо ?

Така или иначе, аз възнамерявам да сезирам и френската прокуратура със случая, пък после каквото сабя покаже, както е казал поетът !

Да ни е честито влизането ни в Европейския съюз ! Ура, другарки и другари !

Георги Керелов

улица Братя Петкови 1

4400 Пазарджик

georgikerelov@abv.bg