News.bg публикува текстовете Ви, без редакторска намеса.

Това е второто отворено писмо - от Асоциацията на продуцентите, което се получава в редакцията, след реакцията на Съюза на филмовите дейци, по повод на отделената държавна субсидия за българското кино.


Уважаеми дами и господа,

С изненада научихме, че държавната субсидия за подпомагане на българското филмопроизводство, регламентирана в Закона за филмовата индустрия, е намалена с над 50%. Това представлява грубо нарушение на Закона, приет през 2003г. и изменен в началото на 2007г.

Още по-голяма е изненадата ни, че това намаление касае тригодишен период 2010 - 2012г.
Иска ни се да вярваме, че става дума за досадна техническа грешка или за грубо подвеждане на правителството от страна на „доброжелателни експерти", които злепоставят политиката на управляващото мнозинство за подпомагане на българската култура и образование.

Българските кинематографисти разбират нуждата от реформи в сферата на културата, защото точно българските филмови дейци първи и напълно доброволно осъществиха реформата още през 1991-1992г.

Тогава над 6000 режисьори, оператори, сценаристи, художници и технически специалисти излязоха на свободния пазар и пожелаха творческия процес да се осъществява на проектен и конкурсен принцип.

През 1991 г. беше създаден Националния филмов център. От тогава, повече от осемнадесет години в областта на киното парите на българския данъкоплатец не потъват в заплати за щатни бройки и за «капитално строителство», обслужващо приятелски фирми, а само и единствено за проекти - игрални, документални и анимационни филми.

Отделен е въпросът, че и тази реформа започна с лъжа. Лъжа, която в продължение на години обрече българското кино на колапс. Защото средствата за проекти, които бяха отпускани в периода 1991- 2004 г., стигаха за правенето на от един до максимум два филма годишно, като преминахме и през няколко нулеви години.


През всичкото това време българските кинематографисти отстояваха въвеждането в България на европейските принципи за финансиране на националното производство и създаване на фонд Българско кино.
Защото от Франция и Германия до Холандия, Норвегия и Гърция държавите подпомагат националното си филмопроизводство с разбирането, че киното е и образователен и културен продукт, а не само търговски, както е в САЩ.

Най-после след хиляди срещи с министри, министър-председатели и чиновници от културното и финансово министерство през 2003 г. беше приет Закон филмовата индустрия, който създаде макар и несъвършена, но работеща система за финансиране на българското кино. Този закон позволи да се увеличи производството от между един и три до пет - седем игрални филма годишно. Стимулира се производството на документално и анимационно кино, свои дебютни филми реализираха много млади кинематографисти и резултатите не закъсняха.

За последните 5 години се появиха филми, които не само спечелиха симпатията на публиката, но и завоюваха над 110 международни награди. Отново в света се заговори за българското кино и българската култура.

През 2007 г. законът за филмовата индустрия беше променен, като се увеличи бройката на игрални, документални и анимационни филми, които да бъдат финансирани на проектен принцип.

През месеците юни и юли 2009 г, с надежда виждахме, че само в предизборната програма на ГЕРБ се предвижда създаването на дългоочаквания от нас фонд Българско кино. Това бе и една от основните теми на предизборните дискусии на експертите от ГЕРБ в областта на културата и образованието, включително и на г-жа Йорданка Фандъкова с представителите на кино гилдиите от различните творчески професии.

Ето защо ударът с драстичното 57 % съкращение на средствата за кино и то в грубо нарушение на Закона, предизвика взрив в средите на българските кинематографисти.
Ние разбираме, че държавата е в криза, но също така знаем, че законите са за това, за да се спазват.

Още повече че, Законът за филмовата индустрия официализира Изпълнителна агенция «Национален филмов център», като единствената реформирана структура в областта на културата от 1990 г. насам.

А българските кинематографисти от 1990 г. и до сега без нито един ден стачка плащаме неспирно цената на кризата в различните й разновидности.

Уважаеми дами и господа,
Настояваме и вярваме, че вместо да зачеркнете постигнатото до сега минимално ниво на българското филмопроизводство Вие ще работите за неговото развитие, като към досегашните средства, регламентирани от Закона за филмовата индустрия ще прибавите и приходите от фонда Българско кино, който убедени сме ще създадете до края на Вашия мандат.