Публикуваният текст бе получен на редакционния мейл като „Мнение за реформата" заедно с поканата за брифинга в неделя и с резултатите от проучване на МБМД

В авторитетна световна класация от миналата година, по данни на международната служба ISI на Корпорация „Томпсън", БАН е поставена на много престижното 374 място сред общо 4050 научни институции! (За сравнение най-добрият наш университет, Софийският, е след 1200-то място.)

В сравнение със страните от Европейския съюз субсидиите за наука у нас са 3.7 пъти по малко. Те са 4.8 пъти по-малко от държавните субсидии за наука в Австрия и Дания, 6.8 пъти - от Финландия, 7.6 пъти - от Швеция!

За 2010 г. държавното финансиране е паднало на 0.3%, което ще бъде намалено допълнително с 20 % и посочените диспропорции с ЕС и другите страни стават още по големи.

Отново се акцентира на съкращения на научни кадри и средства. Заплатите на учените от БАН продължават да са най-ниските в страната - средно възнаграждение 628 лв. - това е колкото на учителите и по-малко от дохода на сержант в армията (над 700 лв.) и на шофьор в столичния градски транспорт (900-1000 лв.).

Академията на науките в сродната на нас Унгария, която има огромен, многократно по-висок от нас национален дълг, за 2009 г. е получила субсидия от 160 мил. евро или 4 пъти повече от БАН!

По своята същност сегашната реформа в БАН е само едно бетонирано окопаване на сегашните администратори в науката, придружено от пълно безхаберие към съдбата на институтите и работещите в тях учени.

Авторитарно-пирамидалният начин на управление на Академията от години принуждава работещите там да живеят съгласно принципа "снишавай се и се обезличавай, за да се запазиш и да получиш, макар и мизерни подаяния от висшестоящите".

Там цари лъжовността, заглавичкване с важните проблеми, тарикатщината, злобната отмъстителност и изумителна непрозрачност в мисленето и решенията на "богоизбрани" началници. Така определено не се управлява, която и да е обществена духовна сфера.

Така наречените атестационни карти, които са съществен елемент от реформата - както много мои колеги са споделяли - са създадени в този вид, за да станат още по-непоклатими именно администраторите в науката. Къде в тях е отразено това, което трябваше да бъде в основата на тези карти: качеството?

Ето част от мнението на колегата Красимир Костов, изразено във форума bulgarianscienceproblems: „Бил администратор сума ти години, ама колко некадърни или кадърни хора е изпъдил или привлякъл, какво е станало с Академията това трябва да се гледа. Например аз си пиша 44 точки като член на Научния съвет на института, ама дали съм повишил качеството това трябва да види атестационната комисия и да има право да ги анулира тези точки при негативен резултат... Е да де, ама май ще лъснат... Една статия във Physical Review Letters (IF 7) се приравнява със статия с импакт фактор под 0.1. Това стимул за кадърния човек ли е или за управляващия го администратор и кръжащото около него лоби?"

Да е излезнал някой от плеядата академици през последните години с умно изказване пред обществото и да е казал що е то наука, защо ни трябва тя през 21 век, защо не може само с кашкавал, сирене и чалга да се развива едно общество, да е защитил финансирането на науката, да е обяснил защо колкото е по-голяма мрежата на една наука в обществото, толкова то ще е по-проспериращо? Аз не си спомням, опреснете ми паметта.

Или пък за тези прословути имоти: колко научноизследователски апарати са закупени със средства от управлението на тези имоти (и за кого?!) или какъв процент от заплатата ми се формира от това? Защо са спрени и мизерните средства за проектите, които даже и на най-бедния държавен бюджет няма как да се отразят пагубно? Защо с позицията си тези академични фараони не допринесоха с нещо за увеличение на мизерните заплати на учените?

С днешна дата една смислена реформа в БАН трябва да включва следното:

1. Премахване на централната администрация в този вид и създаване на борд на институтите както е в „Макс-Планк-общество", например, с ръководство на ротационен принцип, финансовата издръжка на институтите да е без посредник и по-независима.

2. Договорите да се сключват с по-голяма отговорност на държавната администрация в случай на неизпълнение от нейна страна и тази администрация да не забравя, че тези пари не ни се дават по милост и да се хвърля прах в очите на Европа и че ние също както всички добросъвестни граждани работим за просперитета на тази нация, независимо от конкретиката на научните ни изследвания.

3. Да се въведат научни критерии, основани на качеството на работата ни, съобразно европейската практика. Премахване на почетните титли като академик, член-кореспондент, ако искаме да бъдем действаща научна организация, а не клуб. Заслужилите хора за тези титли да се обособят в отделна организация, както е по-света, която да има научно-популярна, научно-просветна, екологично ориентирана и прочие интелектуални цели важни за духовното здраве на едно общество.

4. Премахване на тромавата система от множество съвети и комисийки, създаващи главно наукоподобен елит, а участието в тях да не се заплаща, а да е задължение на учените. В този ред на мисли: ревизия на рецензентската система - да не се заплаща при условие, че основното възнаграждение на учените е достойно. Т.е. мерки към разбиване на рецензентската мафия, шуробаджанащината.

Това са известни неща. Но основното е: истинност, прозрачност, честност, добронамереност, каквито в момента не виждаме в действията на ръководството на БАН и на правителството.

Неграмотните архитекти на новата стара БАН трябва да понесат отговорността си за поредния разгром в науката.

Реформата започва с разкриването на всички сътрудници на ДС, разпускане на ЦУ и ОС на БАН, нов Закон за БАН, нов Устав на БАН, нов Закон за научните изследвания, нови избори, ефективно и безвъзвратно пенсиониране, атестиране, съкращаване и преструктуриране.

Докато това не стане в този ред, реформа в БАН няма да има! Належащото поне двукратно увеличение на заплатите няма да се състои. Млади хора няма да идват, а с течение на времето от само себе си БАН ще премине в пенсия завинаги...