Препечатваме отвореното писмо до управителя на НЗОК д-р Пламен Цеков от Райна Балева, пенсионерка на 63 г. с пенсия в размер на 141.52 лв., изпратено до Центъра за защита на здравеопазването.

Господин УПРАВИТЕЛ,
Моля да ми върнете парите за здравни осигуровки, които цял живот съм внасяла най-прилежно, за да мога сега да плащам с тях ЖИВОТОСПАСЯВАЩОТО лечение, което НЗОК ми отказва. Преди една година ме сполетя изключително рядкото автоимунно заболяване Синдром на Фелти, което предизвиква вторичен имунодефицит. Дотогава почти не съм ползвала медицински услуги.  Други заболявания нямам, и ако намеря средства да си плащам лечението, след няколко месеца мога да водя нормален живот като всеки здрав човек - ще са ми нужни едно-две вливания годишно, може би 3-4 - отсега е трудно да се каже. В болниците се запознах с много хора с други заболявания, които живеят по този начин, даже с ежемесечни вливания, и се чувстват много добре.

Искам да Ви попитам, господин управител, Вие господ ли сте, за да решавате кой да живее и кой да бъде оставен да умре? По каква логика наредихте  първичният имунодефицит да получава лечение от касата, а вторичният - не? Виновна ли съм, че причинител на моя имунодефицит  са 100% антилевкоцитни антитела, а не вирусът на спин? Защото във втория случай щях да имам безусловно право на лечение - международните организации Ви гледат под лупа и не биха Ви позволили да ме игнорирате,както го правите сега.
Спокойно ли спите, господин управител? Някога замислял ли сте се колко хора са си отишли преждевременно от този свят, откакто заемате сегашната си позиция, поради липса на пари за лечение? И колко деца има между тях? Знам всичките ви възражения, знам, че имате някакво оправдание за пред себе си - иначе щяхте да  полудеете. Поне публично не проявявате някакво безпокойство по тази тема, или чувство на вина, или поне безпомощност.

Когато касата ми отказва лечение, харчи за мен много повече, отколкото ако ме лекува. Защото имунодефицитът предизвиква непрекъснати инфекции, колкото и да се пазя (излизам от дома си само в краен случай). Следва хоспитализация по спешност, продължително лечение, след 15-20 дни се повтаря същото. Това са много разходи. Имам 13 хоспитализации със 115 дни болничен престой за 12-те месеца на боледуването ми. Откакто се лекувам с българското лекарство имуновенин - от 5 месеца насам - имам само една единствена инфекция. Лечението ми струва 1200 лв. на месец и още 200 лв. за изследвания. Даже при него разходитепостепенно  намаляват, защото отначало се правят шест вливания ежемесечно (дотук са направени 5), след това се разреждат - може би до 2-3 пъти годишно.

Господин управител,
аз накарах болестта да отстъпва, въпреки всичките мрачни прогнози - много кураж ми трябваше за това, даваха ми го голямото ми семейство и малобройните, но верни приятели. Само че сега имам да им връщам много пари. И за да продължа нататък, се налага да се преборя срещу човеконенавистническата здравна система на България. А тази борба се оказа много по-невъзможна от битката срещу болестта.
Разбирам, господин управител, че не можете да ми върнете парите от осигуровките. И не можете да ми отпуснете лекарството, защото и други хора ще поискат безплатно лечение, което им е отказано - нямате представа колко са много!
Българският народ е подложен на нечуван геноцид и здравната система е едно от средствата за това целенасочено изтребление! Мога да дам много и конкретни доказателства в подкрепа на това твърдение.
ДЪРЖАВАТА Е ДЛЪЖНА ДА НАМЕРИ ДОСТАТЪЧНО ПАРИ ЗА ЛЕЧЕНИЕТО НА СВОИТЕ ГРАЖДАНИ!

Така както ги намира С ЛЕКОТА за субсидиите на партиите - 15 000 лв. месечно за всеки депутат, 3 млн. 600 хиляди лв. на месец,  43.2 млн.  годишно. Това е за 240 депутати.  А за лекарства от НЗОК за 7 млн. и триста хиляди българи  все няма.  КАКВА ДИСКРИМИНАЦИЯ! Впрочем за какво им се дават тези пари? Да не би да са внесли нещо в бюджета на държавата - данъци, такси, осигуровки и много други неща - както го прави всеки български гражданин? С други думи, държавата-мащеха взема от нас, обикновените хора, за да дава на партиите, които след това ни се отблагодаряват  с политика, която доведе народа и държавата до пълен крах.

Господин управител,
Никога през живота си не съм просила. Винаги съм работила честно и почтено. Но сега ми се налага да прося, ако искам да живея. За целта си открих дарителска сметка.  Моля Ви, господин управител, след като не можете да осигурите конституционното ми право на безплатно лечение, нито да ми върнете парите от осигуровките (които никак не са малко, повярвайте ми!) - тогава подарете ми от Вашите лични средства, за да мога да продължа лечението си! Вярвам, че Вашият месечен доход е твърде различен от моя, който е 141.52 лв. Номерът на сметката е BG56PRCB92301043776616 .

Без уважение, Райна Балева