Сред руските ястреби хвърчи перушина и се задълбочават разногласията, тъй като става все по-ясно, че нахлуването в Украйна е било грешка. Това е мощно напомняне, че основната заплаха за Владимир Путин в наши дни идва не от либералите - до голяма степен вече или вкарани в затвора или принудени да емигрират - а от все по-недоволните националисти. Това пише известният експерт по Русия и сигурност проф. Марк Галеоти за The Spectator.

Някои от тези националисти се противопоставят на войната от самото начало, но повечето я приветстват като необходимото противодействие на разширяването на НАТО и на "предателството" на Украйна, която се е отвърнала от Москва. Много от тях обаче бързо се ужасиха и разгневиха от това, което с основание смятаха за аматьорство, некомпетентност и корупция, които сериозно подкопаха успеха на инвазията.

Резултатът е увеличаване на броя националисти, за които противопоставянето на Путин е въпрос на патриотичен дълг.

Все пак тази част от националистите все още е малцинство. Но пък те имат непропорционално голямо влияние, тъй като много от споделящите тези настроения са настоящи и бивши членове на силите за сигурност, включително сред Федералната служба за сигурност (ФСБ).

С последното може да се обясни и защо, за разлика от либералните гласове, които бързо бяха заглушени, на тези националисти продължава да им се позволява да изразяват възгледите си в социалните медии и други канали. Отчасти това се дължи на страха, че опитът да им се запуши устата, просто ще ги направи по-опасни. Отчасти и защото в службите, които биха им запушили устата, имат много симпатизанти.

Един от най-изявените такива националистически гласове е Игор Гиркин с псевдоним "Стрелков", който е и един от основните двигатели на ранните сепаратистки бойни групи в украинския Донбас през 2014 г. Монархист и националист, той наскоро беше признат задочно за виновен за ролята си в свалянето на гражданския самолет MH17 над Украйна. Присъдата на съда в Хага той чу от Русия.

За него по-скоро може да предполага, че би подкрепил все по-монархичния стил на управление на Путин. Вместо това Стрелков става все по-критичен.

След инвазията и най-вече след открояването на неуспеха й, Стрелков открива свой досега спящ талант - на сатирик. В каналите му в социалните мрежи се смесват доста точни критики на войната с хапливи нападки срещу Путин (когото той характеризира като "нашето уникално стратегическо предимство"), министъра на отбраната Шойгу ("маршалът от шперплат", когото нарича освен крадец и мошеник, и "глупав като тапа"), както и срещу останалите членове на правителството.

През октомври Стрелков съобщи, че се е присъединил към бойните действия, но още на следващия месец отново се появи в Москва. Въпреки нуждата си от войници ветерани, властите очевидно бързо са решили да го върнат обратно, тъй като са надделели страховете, че или звездата на Стрелков може да изгрее още по-ярко, или пък, ако бъде заловен от украинците, това би било огромен политически срам.

Това, че Гиркин е смятан за опасен, стана ясно и когато един от основните медийни остриета на Кремъл се обърна срещу него: Владимир Соловьов, телевизионен и радиоводещ, облечен в монашески черни дрехи и поддържа характерна линия на токсична хипербола. Сред реториката на Соловьов може да бъде открито предположението, че срещу Обединеното кралство може да бъде извършена ядрена атака и че напусналите страната са "бълвочът на Русия".

Тази седмица Соловьов нарече Гиркин - Стрелков "псевдопатриот", като е отишъл на война, изпаднал в шок и се върнал у дома. Посъветва го и да отиде и да се присъедини към прословутата наемническа група "Вагнер", като заяви, че той самията би постъпил така (Соловьов никога не е служил като военен.).

Обичайно мишените на Соловьов са чужденци, лишени от свобода либерали или други лесни жертви. Гиркин обаче бързо отговори, като в Телеграм го покани на публичен дебат, стига да не бъде редактиран. Той заяви, че с радост ще се заеме с всички теми, които Соловьов би искал да повдигне, различни от личния му живот, и че "ако Владимир Соловьов (известен със своята бедност) не е в състояние да организира дебат поради липса на средства, тогава (с негово съгласие) той сам би организирал формата".

Това вече беше хитър удар под кръста, тъй като Соловьов, въпреки че обича да злослови срещу Запада и "печалбарите", житейски всъщност се справя повече от добре - милионер е и притежава две имения на езерото Комо, като беше и видимо ядосан, когато италианската полиция ги конфискува.

Във всеки случай Гиркин добавя, че не очаква отговор от "това страхливо и напълно измамно същество".

От една страна, това е нелепа битка между военнопрестъпник и бездушен пропагандист. Тя обаче се случва в момент, когато дори наскоро освободеният търговец на оръжие Виктор Бут използва първото си телевизионно интервю, за да подскаже, че макар и да се гордее, че Путин е негов президент, той е трябвало да се намеси в Украйна по-рано. И тези престрелки ясно показват, че в Русия надига нов вид дисидент: ястребовидни националисти, които Западът едва ли иска да види във възход, но които освен всичко друго представляват и сложно политическо предизвикателство за Путин.