На 7 март в Ирак успешно бяха проведени демократични парламентарни избори. Те са втори поред след свалянето на тоталитарния режим на Саддам Хюсейн. (б. а. през м. декември 2005 г. са проведени първите демократични парламентарни избори).

В навечерието на парламентарните избори неминуемо пред мен възникват няколко, струва ми се резонни въпроса: Означава ли това, че Ирак вече твърдо е тръгнал по демократичен и самостоятелен път на развитие? Дали наистина сложният процес на демократизиране на иракското общество, се развива в правилна посока? Означава ли това, че Ирак се е превърнал в положителен пример за арабския свят и държавите от региона?

Наистина днес е реалност фактът, че макар и много трудно, Ирак успя да се възроди и днес гради и продължава да създава основите за развитие на демократичните процеси.

Парламентарните избори, начинът, по който са организирани и провеждането им в най-пълна степен доказват необратимостта на демократичните процеси в страната.

В коя друга арабска държава от района на Близкия Изток са създадени подобни условия за развитие на демокрацията и осигуряване на демократичното провеждане на свободни и многопартийни парламентарни или местни избори и в това число с мажоритарна система?

Коя друга арабска държава разполага с демократично избрана Конституция, в която се зачита правото на провеждане на национален референдум по най-важните въпроси от национално значение?

В коя друга арабска държава е регламентирано и защитено с закон участието на жената (25% в парламента) или на малцинствата -християни или туркмени. Аз лично с гордост мога да отговоря, че всичко това днес е реалност и макар с много усилия и трудности, се случва в Ирак.

Ясно е едно, Ирак се намира в много важен и отговорен период от своето политическо и социално-икономическо развитие, в който държавата трябва да покаже (и според мен показва) воля и умение да се справи успешно с трудностите и оставеното тежко наследство.

След унаследената почти разрушена инфраструктура, след разпаднала се и наново изграждаща се иракска армия и държавни структури, в условията на жестока корупция (виж материала в http://www.orientbg.info/komentari/irak_korupz.html на 01/03/2010) и при силна намеса във вътрешната политика на държавата на т. нар. „външни фактори".

Например Иран, който не престава да се стреми да налага своята политика за засилване на влиянието и ролята на шиизма и шиитската власт на аятоласите в Ирак;
Сирия, която продължава да съдейства за връщането в политическото управление в Ирак на партия БААС, свързана с най-уродливите форми на арабския национализъм и с най-мрачните и тоталитарни страници от най-новата история на Ирак;
Турция, която умело и настойчиво преследва своите интереси и се стреми да играе водеща роля в района, срещу кюрдската автономна власт в иракски Кюрдистан и в интерес на засилване туркменското самоопределение в Северен Ирак;
Саудитска Арабия, чрез поощряване на уахабизма и отсъствието на адекватни мерки срещу проявите на Ал-Кайда на нейна територия, да създават предпоставки за нарастване на вътрешното напрежение в иракското общество.

Не на последно място са и опитите за политическо и икономическо влияние на САЩ и нейната дипломация в Ирак. Всички тези опити и действащи практики на влияние върху Ирак, според мен, са продиктувани единствено от евентуалните икономически изгоди.

Ирак заема стратегическо положение в района на Близкия Изток, като отправна точка към Средния Изток и Кавказкия регион, със своите големи капацитетни възможности на страна-източник на енергоресурси (петрол и природен газ) в района, с наличието на достатъчни водни ресурси.

При тези сложни вътрешни и външни условия, в политически план Ирак продължава да съгражда и развива своята демократична политическа система. Премина (и продължава) през динамично развиващ се и сложен процес на законодателни и административни реформи и създаване на оптималните условия за демократично провеждане на парламентарните избори.

В условията на растящо вътрешно напрежение в страната и напрегнати политически дебати, преразглеждане и избор от Иракския парламент на новия закон за изборите, беше решено и се пристъпи към подготовката и провеждането на вторите поред демократични парламентарни избори, които са проведени на 7 март 2010 г.

В парламентарните избори в Ирак участват 297 политически партии. От тях 164 влизат в състава на 12 политически коалиции, а 55 са самостоятелно участващите партии и политици. Около 6500 кандидати ще се борят за 325 -членния Иракски парламент (Според новия закон за парламентарните избори, съставът на Иракския парламент е увеличен от 275 на 325) и ще представляват 18-те иракски провинции.

Преди провеждането на сегашните парламентарни избори, се открояват някои особености в политическата система и цялостната обстановка в Ирак, за разлика от парламентарните избори през 2005 г., които най-добре показват успехите на страната в процеса на демократизиране на политическата система и показват необратимостта на процесите и наличие на политическа воля за промяна. Някои от тях са:

- наличие на нов избирателен закон, който приема мажоритарна система, определена квота на жената и на малцинствата, многомандатна система според населеността на всяка провинция (например Багдад да участва с 68 депутата, Басра 24, Мусол 31 и т.нататък);

- създаване с подкрепата на племената в отделните провинции на малки партии на етническа основа, въпреки твърдата позиция на Главната Шиитска Религиозна Академия да стои по еднакво разстояние от всички участници и да поощрява всички за високо участие в изборите .

- допускане участието на сунитски политически сили, в това число на партии и личности, свързани със забранената в Ирак партия БААС;

- назначаване от Парламента на действен орган в лицето на „Върховния комисариат за независими избори в Ирак" (ВКНИИ), който да организира и следи за провеждането на демократични избори.

- за разлика от първите парламентарни избори в настоящите гласуват и иракчаните в чужбина (около два милиона с право на глас) - има избирателни секции в 16 държави. Иракчаните живеещи в България гласуват в Турция.

- за първи път поява в политическата система на кюрдски официални опозиционни политически сили и засилване на тяхното влияние в национален мащаб;