След победата, която ние, студентите на СУ, извоювахме, бях решил да спра с активната студентска дейност или поне това, под което се разбира да защитавам студентските интереси пред ръководства, медии и държавници. Целите пред мен изглеждаха изяснени - исках просто да завърша бакалавър и да стана учител по история. Днес обаче се налага да наруша предишното си обещание поради чужди грешки.
Националното представителство на студентските съвети, или ,иначе казано, студентската организация с най-голям бюджет и с никаква академична дейност, обяви Стоичков за водач на студентите.

Проблемите тук са четири.

Първият от тях стои начело на систематичната йерархия: НПСС представляват по закон всички студенти в България. Това означава, че всяка дейност на организацията или нейни членове уронва или увеличава престижа на студентската общност и на всеки отделен студент в България.

Следващите три проблема възникват от неразбирането на тази отговорност или в неспособността на организацията да осъзнае какви са студентските интереси и как трябва да бъдат защитавани, сиреч - патологичен случай на представителството.
Годишният бюджет на НПСС по закон се съставя от членския внос на студентските съвети към университетите. Като се има предвид броят на университетите в България, това е една огромна сума. За пример, Студентския съвет на СУ внася годишно по 5000 лв. Ако членовете на организацията от СУ решат да не изплатят членството си, това прави, пак по задължение на закона, ръководството на университета. С две думи - искаш или не искаш, признаваш или не признаваш, законите те задължават да внасяш редовна сума за националната организация на студентите. Важно уточнение е, че това са пари от студентския джоб. Някой би запитал, и с право, какво се прави през годината с тези средства?
На НПСС принадлежат знаменити дейности, които допълнително стереотипизират студентската общност като неадекватна. Това са събития, като спортни олимпиади - лято и зима, Студент на годината, със специалното звездно участие на популярни изпълнители като Криско (хонорари?), Мис и Мистър "Академика". Все високоакадемични прояви. Като се замисли човек, съвсем очаквано е журналистите постоянно да хулят студентите като пияници, наркомани, нехранимайковци или безхаберници. Бих допълнил и бохеми, само че махленски бохеми. Моята категоризация обаче важи за студентските представители, а не за студентите като цяло. Говоря за онези, които са част от стабилното пилеене на пари от джоба на студента и за онези, които признават това.

Третият проблем на НПСС може да бъде изказан най-красноречиво от следната фраза: „След дъжд се появяват червеите". НПСС е организация със законова легитимност, бюджет и контакти с властта. Срещите между нейни представители и министри са редовни. Всичко това придава на организацията специфичната аура на комсомолско учреждение. Все някакъв келепир ще сполучи чрез моабет в кабинетите. Това води до следния редовен патологичен случай - НПСС нито веднъж не са били водачи на масови студентски протести, но ловко използват подобни прояви скришом. Последният им опит бе на 24.02. Експеримент, който, ако бъде разгледан по-добре, ще ни каже твърде много.
Половин месец преди датата на „експеримента" студентите от СУ и УНСС бяха обявили, че ще протестират срещу увеличаването на таксите в университетите им. Призивите на тези студенти се разпращаха по интернет още преди началото на масовите протести срещу високите цени на тока. Последните бързо се превърнаха в национални протести. Беше подадена оставката на правителството. Няколко дни по-късно президентът обяви, че ще свика Обществен съвет, в който участие ще вземат представители на протестиращите и гражданските организации. Между всички тези събития студентите организирахме в университетите си бъдещите протести срещу вдигането на таксите. Само седмица преди плануваните действия, от прахта се появиха НПСС. Те информираха, че 280 000 студенти ще се включат в националните протести. Беше пусната в интернет декларация, която хем казваше нещо, хем нямаше нищо конкретно. Нещо от типа на „искаме добро образование". Да, ама на въпроса „как" не беше отговорено никак. Изненадани, а някои от нас и възмутени, решихме да се свържем с НПСС и да ги запитаме какви са целите и плановете им, и най-важният въпрос - каква е нуждата от това вливане на студентите в националните протести, след като студентите имат проблем с таксите. На една безкрайно дълга среща с техни представители, разбрахме две неща измежду многото празни думи. Първо, че НПСС са тръгнали към този протест с емоция и без план, че не знаят какво ще последва нататък. Второ, че не желаят да се вливат в националните протести, а просто ще си постоят пред сградата на Студентския дом и ще се изказват оратори. Разбира се, за Обществения съвет при президента не стана и дума.

На протеста на Националното представителство на студентските съвет присъстваха около 30-тина техни членове. Не се изказваха оратори. Никой не се изказа. Нямаше нужда. Няколко дни по-късно председателят на НПСС стана част от Обществения съвет.
На 27.02 студентите от СУ излязохме за своята малка битка. Извоювахме след шумен, атрактивен и креативен протест отмяна на увеличаването на таксите. Бяхме радостни. Бяхме горди от себе си. И все още сме. След тази победа, се оформи комисия от преподаватели и студенти, които да изработят искания на академичната общност към служебния кабинет и следващото правителство. След като бъде оформена основната рамка на исканията, всички студенти ще имат възможността да ги дискутират на отворени срещи по факултети. За нас, студентите от СУ, това е една стъпка към по-добър и успешен диалог между студенти и ръководство, студентски организации и студенти. Никой от нас не усеща нуждата от Национално представителство, в интерес на истината - донякъде ни пречи.

В същото време студенти организираха за пореден път в Студентски град игри със знания, където най-умните печелиха книги, а вдругиден ученици от елитните гимназии ще последват примера на своите батковци и каки. Софийският университет пък обяви редовния студентски конкурс за литература. От няколко дни студенти работят усилено за втори брой на студентско списание, списвано без хонорари и разпространявано безплатно. Учреди се онзи ден Управителен съвет на Студентския център в Студентски град, който е изграден с доброволен студентски труд. От две седмици студенти планират подготовката на редица дебати за Левски и създаването на филм за Апостола, отново напълно доброволно. И още, и още дейности на студенти и студентски организации без никакви средства, а с доброволен труд и активно участие. Дейности, които съзидават и развиват общността. Дейности на студентите. Тези хора нямат нужда от НПСС. Нито пък от Стоичков. Те умеят да се самоорганизират и да защитават интересите си.