Времето тече и дните на протеста се нижат един след друг. Между тях се открояват и две "велики народни въстания". Организаторите обещават, че ще има и трето и активно го прокламират чрез медии и социални мрежи. Може дори да има и четвърто и пето "въстание" и т.н., защото понастоящем протестът придоби и характера на фон на нашето ежедневие. Чуваме за него в новините, виждаме преките включвания на телевизионните репортери от пл. "Независимост" в центъра на София, четем в интернет какво се е случило предходната вечер и дори част от нас може да научат и нещо любопитно от свои познати и приятели, участващи в него или просто оказали се очевидци вследствие на случайно преминаване покрай протестиращите.
Съществуващият обаче към момента обществен интерес към вечерните събирания на хора и шествия в центъра на столицата не е ориентиран толкова към очакванията от протеста или към изказванията на неговите оратори, колкото към техническите му параметри - броя участници, несъвместимостта между техните ценностни нагласи, разминаванията относно начините, по които би следвало да продължи протестирането, дали отново да има опити за трайно блокиране на ключови кръстовища или пък да не се пречи на ежедневието на хората от по-мълчаливото мнозинство, за да не се формират у тях негативни нагласи към протестърите и т.н.
Всъщност, за да може протестът да поддържа някакви очаквания към себе си, той разви и един кампаниен вектор като част от своята обща рамка. През август отделни малки групи протестиращи изненадващо блокираха достъпа до различни публични институции. Така в продължение на дни и медиите, и гражданите тръпнеха в очакване какви новини ще им предложи следващият ден - коя ще е следващата блокирана институция, колко дълго ще продължи блокадата, каква ще бъде реакцията на ръководството на съответното ведомство? В началото на септември вече бяхме свидетели на окрупняване на самата кампанийност. В нея вместо отделни малки групи вече беше въвлечен целият протест. Разбира се, при това положение на изненада не може да се разчита, защото организирането на голям брой хора изисква осигуряване на повече информация, както и нейния обмен между хора от различни населени места. Окрупненият вид кампанийност все пак не се отказва напълно от изненадата, защото ако се стигне дотам, няма да има възможност за поддържане на каквито и да било очаквания. Затова информацията, която организаторите дават, има само технически характер - кога и къде ще се случва следващото "велико народно въстание", в колко часа ще започне и каква ще бъде продължителността му. По отношение на съдържанието на съответното "въстание" поне досега ясна информация не е била разпространявана публично, т.е. какво ще предприемат участниците във "въстанието", каква ще е комуникацията между организаторите и полицията, ще има ли такава въобще и как точно ще се действа, ако се стигне до ескалация? Ако трябва да се отбележи някаква разлика между двете "велики народни въстания", проведени дотук, то това е, че преди второто организаторите се ангажираха, че то ще протече мирно. И наистина то протече мирно, може би благодарение повече на бдителността на полицията, отколкото на ангажимента на организаторите - важното е, че беше мирно.
Ако наистина целта "въстанията" да протичат мирно се преследва сериозно от всички лидери на протеста, то те в един момент ще трябва да поразширят информационното ветрило и по отношение на съдържанието на своите инициативи. 14 или 16 часа, колкото продължават въпросните "въстания", е прекалено дълго време, през което, ако енергията на участниците не бъде канализирана по предварително обмислен начин, рискът от ескалация определено се увеличава и общественият ред наистина може да бъде застрашен. Проява на отговорност от страна на лидерите би било да подготвят някакъв тип програми за провеждане на "въстанията", за да бъдат те достатъчно предвидими както за участниците, така и за полицията, а и за хората от мълчаливото мнозинство. Колкото повече и по-разнообразна е предварителната информация обаче, толкова по-трудно ще става поддържането на някакви очаквания сред медиите и гражданите към т.нар. "велики народни въстания". Така ако засега протестът от фон на ежедневието на хората се оформя и във фон на собствения си кампаниен вектор, то при трето, четвърто или пето "въстание" най-вероятно самата кампанийност ще се абсорбира в самия фон. А дали би се намерил вариант за следващ етап в развитието на кампанийния вектор, предстои да разберем. При всички случаи обаче, ако се стигне до подобна необходимост, то това сериозно би озорило организаторите и би поставило на изпитание тяхната креативност.
Проследяването на развитието на протеста със сигурност е интересно и важно, но също така важно е да разгледаме и постиженията на протеста дотук от институционална гледна точка. Най-съществено в този смисъл е отварянето на въпроса за създаване и приемане на нова Конституция. В продължение на дълги години не една и две политически формации и неправителствени организации са повдигали този въпрос, но той никога не е бил довеждан до етапа, на който се намира в момента - изготвен конституционен проект и внесен в Народното събрание с подписите на 127 народни представители. Това действие на правителството и управляващото мнозинство видимо изненада лидерите на протеста, самите протестиращи и президента. Трудно е да си представим, че конституционният въпрос ще събере през следващите месеци 160 гласа, за да премине в следваща парламентарна фаза, но това определено беше изпреварващ ход на кабинета. В един от дните на протеста участниците събираха подписи за нова Конституция, президентът също говори за необходими конституционни промени, но и в двата случая липсваше всякаква конкретика, т.е. това беше едно продължение на говоренето по темата от предходните години без абсолютно никакво надграждане. Ето защо на настоящия етап от значение е не толкова самият конституционен проект, а влиянието, което неговото внасяне в парламента ще има върху политическия процес. Този факт се засилва още повече от обстоятелството, че на практика нито един опозиционен, парламентарен или извън парламентарен фактор не желае да влезе в пряк дебат по текста на предложения проект, нито да предложи някаква своя алтернатива. Президентът намеква, че има свой проект, но нито е ясно в каква фаза на разработване е той, нито пък какъв би бил обликът на институционалната организация на държавата, заложен в него. Нежеланието да се дебатира съдържателно по конституционната тематика, най-вероятно е свързано с разноликия характер на протеста. Задълбоченото навлизане в един толкова сериозен въпрос, какъвто е Конституцията, може да доведе до дълбоки разцепления между протестиращите.
Разбира се, не е невъзможно управляващото мнозинство да е имало и това предвид като част от своите очаквания. По-важното обаче тук е, че кабинетът успя да надгради дългогодишното говорене за нова Конституция, прехвърляйки го оттелевизионните студия в институционална фаза. А това означава, че всеки, който наистина желае конституционна реформа, ще трябва да влезе в комуникация с авторите на вече внесения проект и това е валидно, дори и ако разглеждането на въпроса остане за мандата на следващото Народно събрание. На практика с внасянето на проект за нова Конституция е зададена насока на политическия процес отвъд времевата граница на настоящия парламент.
При тези обстоятества конституционната тема ще бъде фактор по време и на двата избора, пред които българският избирател ще бъде изправен през 2021 г. - парламентарни и президентски. Това несъмнено ще усложни предизборните кампании и до голяма степен ще ограничи възможностите на кандидатите да общуват с избирателите чрез познатите стериотипни послания и лозунги. Едно е да обещаеш нова Конституция и друго е в предзиборна обстановка да обясниш какво точно ще представлява тя, как ще подобри баланса между властите и институциите и как ще осигури повече доверие в политическата система.
Протестът доведе до вкарването на конституционния дебат в институционална фаза, а конституционният дебат ще окаже своето сериозно въздействие върху предизборните кампании през 2021 г. Може би най-после ще станем свидетели на различно предзиборно говорене от това, с което сме свикнали вече години наред. Различният предизборен дебат може да се окаже неприятна изненада за едни кандидати и приятна за други. Всъщност може да се каже, че рестартът на системата вече е започнал, в общи линии са ясни и факторите, съобразно които този процес ще продължи.
Цялостният анализ на въпросния процес ще стане възможен обаче едва когато той постепенно започне да се ориентира към своя край, а това означава - най-рано след като приключат двата вота през идната година.
USD
CHF
EUR
GBP
