News.bg публикува текстовете ви без редакция.

Днешният ден ще се запомни. И то не като някаква особена дата, а със събитието, което го съпътстваше. Румяна Желева - кандидатката на България за еврокомисар беше оплюта, обругана, злепоставена и какво ли още не. Това, което се случи днес, е срам за един цял народ.

Нашият народ. И то не толкова с това, че са разкрити някакви разминавания в декларации, а в това, че ние показахме на цяла Европа, че не зачитаме себе си и най-вече не се уважаваме.

Атаката, която беше подхваната срещу Румяна Желева със сигурност успя. Но тук следва да си зададем въпросите - Кому бе нужно всичко това? Има ли полза България от това? Има ли някой, който печели нещо? Защо всички нападнаха така изведнъж една жена?

Отговорите са за всеки от нас. Всеки, който малко или много се интересува от интегрирането на България в Европа. Всеки, който иска образът ни пред нормалния европеец да бъде на нормални хора точно като тях. Всеки, който не иска държавата му да бъде асоциирана с показни убийства, кражби, корупция и алкохолен туризъм.

Още от началото на кампанията срещу Румяна Желева стана ясно, че играта няма да бъде честна и че ще се наблегне на т.нар. „изкарване на кирливи ризи". Медиите видяха сензацията не къде да е, а при най-близкото на една жена - съпругът. Започна се с материали, които го изобличиха едва ли не като гангстерът, който управлява държавата чрез жена си. Фактите се оказаха следните - мъжът на Желева е работил като управител на клон в Бургас на банка, която е собственост на групировката ТИМ.

Всички видяха в това директна връзка с руската мафия (?!?!), като подобно изказване имаше дори в уважаваната немска преса. Тук е може би мястото да си зададем един елементарен въпрос - Всеки ли, който работи във въпросната банка е свързан с руската мафия? И изобщо, за да не те свържат с някоя мафия може би не трябва да работиш нищо. Защото излиза, че за да си чист и да няма подобни материали за теб трябва през живота си да не си се развивал кариерно и на всичкото отгоре така да е било и с близките ти хора.

В България най-големите корпорации и фирми, в които работи най-квалифицирания персонал по един или друг начин са свързани с някоя знакова фигура, групировка или мафия. ТИМ, Нове Холдинг (Васил Божков), Лукойл и общо взето всяка по-голяма фирма. Всеки, който някога е работил в или управлявал фирма знае, че има нарушения, има санкции и наказания.
Безгрешниците не съществуват, а и няма нужда от такива. Несериозно е обаче да бъдеш свързван с всичко най-лошо на земята при условие, че няма наказателни производства срещу теб, не си убивал никого и т.н.

Получава се Параграф 22. Хем трябва да си добър професионалист, хем трябва да имаш чисто минало, хем трябва да си натрупал достатъчно опит. Само че натрупването на опит става с живеене и с много работа. Нещо, на което не много хора са свикнали. Всъщност това май се оказа и най-тъжното в нашата държава.

След демократичните промени ние просто не можахме да повярваме в американската мечта - кариерното развитие. За нас всеки, който се е издигнал до някакво ниво не го е направил благодарение на таланта или желанието си за работа, а благодарение на връзки, рушвети и нелегални дейности.

Какво стана в случая с Желева? Първо започнаха със съпруга й. Разбра се, че там се удря на камък. Никой никога не би могъл да докаже някакви връзки с  подземния свят на база на подобни твърдения. Последва втори удар - Бинго!

Желева е управлявала и на всичкото отгоре е била и собственик на фирма не за какво да е, а за консултантска дейност. Това велико престъпление от нейна страна не успя да и прости опозицията в България. И чрез своят глас в Европа - Антония Първанова, те успяха да разконспирират нарушението в закона.

Не беше важно да покажем, че има политическа стабилност в страната ни. Важното беше Европа да види как Румяна Желева бе предадена от своите сънародници. Да, предадена е най-правилната дума, защото да се хванеш за нещата в които е обвинена, да го разпространиш добре в Брюксел, това не е направено от чиста злоба.
Това е мръсната страна на политиката. Най-тъжното от цялата история е, че всички остават с впечатление, че се случва нещо страшно и нещо голямо. Срам, скандал, позор...

Истината за мен, а и за много други (или поне така се надявам), които все още се опитват да имат нещо човешко в себе си е следната - това беше една добре планирана атака срещу една...в крайна сметка жена. (Бойко Борисов - "Бих се обърнал към тези хора от БСП и НДСВ - на жените не се правят такива работи".)

Най-тъжното е, че на хоризонта се задава една женска война. А както е казал Луи XIV - по-лесно е да помириш цяла Европа, отколкото да помириш няколко жени.