Убеждението, че всеки ден срещаме фалшива информация, е вече почти автоматично в обществото ни. Това е заключението на социологическа агенция "Мяра" от проучване, проведено на 16 и 17 януари сред 800 души.

Ограниченията в социалните мрежи са видими за мнозинството ползватели на "Фейсбук" - около 17% твърдят, че са ги изпитвали лично.

Засега "Тикток" събужда по-скоро инстинкт за ограничение, но няма достатъчно ясна обществена картина и запознатост.

"Мяра" посочва, че цялостното недоверие към информацията върви заедно с обществено съзнание за ограничения и дори с желания за нови.

60,7% от българите твърдят, че на практика попадат всеки ден или почти всеки ден на новини, които могат да се определят като неистински, лъжливи или най-общо като фалшиви. Сериозният дял показва, че онова, което напоследък се нарича фалшиви новини, на практика се превръща в "новото нормално". Тези близо 61% са и свидетелство какво всъщност мислят българите за информационната среда, в която живеем. 17,5% твърдят, че срещат фалшиви новини по-рядко, но поне веднъж или няколко пъти месечно, 12,8% пък свидетелстват за по-рядка среща с лъжата, а 5,6% смятат, че практически не са се натъквали на нея.

42,6% от анкетираните, които имат профил във "Фейсбук", заявяват, че поне веднъж им се е случвало да се натъкват на казуси с ограничения в мрежата. Други 15,8% пък казват, че това се е случвало и на тях самите. 1,3% от ползвателите на платформата пък казват, че са получавали ограничения, но не са виждали това да се случва с друг. Така общо 17,1% от имащите профил във "Фейсбук" у нас считат, че някога са били обект на някакво ограничение. От друга страна, 39,8% от потребителите не са ставали свидетели и не са изпитвали лично нещо подобно.

При лабораторно проверена идея за евентуална забрана на мрежата "Тикток" у нас 43,1% реагират положително към забрана, 28,4% са против забрана, а 26,6% признават, че не са достатъчно запознати, за да формират ясна позиция. Към тях могат да се добавят още 1,9%, които не отговарят.

"Мяра" отбелязва, че явно мненията засега са по-скоро скептични към "Тикток", като вероятно сработва и известен поколенски рефлекс. В същото време запознатостта към темата едва ли е най-високата, дори и при новинарския поток, свързан с Румъния или САЩ.

Изводът от сондажа е, че разбирането за масово разпространение на фалшива информация върви ръка за ръка с разбирането за ограничения и може би на свой ред поражда идеи за нови ограничения. Масовото съзнание по-скоро реагира с инстинкт към повече забрани, а не с инстинкт към повече свобода. Вероятно става дума и за присъщите на общество с по-сериозни процеси на стареене репресивни нагласи.