Когато към проблемите се подходи творчески и с фантазия нещата стават красиви, а животът хубав. Това явно го знае и просветният ни министър доц. Атанасов, който превръща този тип работа в своя характерна запазена марка.

Това просветление идва в тежък период за министъра, когато и учители, и ученици започнаха в един глас да викат “Оставка”, а едно такова единомислие никога не е за подценяване. Затова Владимир Атанасов започна решаването на проблемите бързо и ефикасно.

Стъпка № 1 – учителите са ни в повече, децата са малко, съкращенията – задължителни. Но в далечна островна Англия се оказва, че учителите били кът, което е добре дошло, пред вид на изобилието им тук. Затова съкратените учители, вместо в бюрата по труда ще стягат багажа за Албиона.

Да, но тук се прокрадва една доста обезспокоителна отметка. Знайно е, или поне предполагаемо, срещу какви седмични чекове ще се подписват дадените “под наем” наши педагози. Цифрите са с десетици повече от тукашните, освен това са лири стерлинги, а не левове.

Какво ще стане, ако бъде “повлечен крак” и наводним старите и нови континенти с наши учители? Много просто – няма да има кой да учи българчетата.

А логиката постановява – децата да тръгнат след тези, които ги учат.

Това, от своя страна, ще е добре дошло за държавния бюджет, защото няма да има необходимост от отделяне на средства за Министерство на образованието. То ще е излишно.