"Училището не е църква". С този надслов започна гражданският протест пред сградата на Министерството на образованието и науката (МОН). Протестиращите се обявиха против включването на новия предмет "Добродетели и религия" в редовната учебна програма. Според тях новият предмет "Добродетели и религия" застрашава светския характер на българското образование. "Протестираме не срещу вярата, а срещу превръщането на държавното училище в инструмент за идеологическа проповед. Протестираме срещу подмяната на знанията с догма. Срещу опита училището да възпитава не свободни умове, а покорни граждани. Светското образование е завоевание. То е защита на правото на всяко дете да мисли, да пита, да избира. Да търси смисъл, а не да му го диктуват. Да разбира света, не да го повтаря наизуст", заявиха протестиращите.
С протеста си гражданите поискаха оставката на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев заради "липса на компетентност, пренебрегване на реалните проблеми в образователната система и нарушаване на Конституцията на Република България и подмяна на приоритетите чрез въвеждането на религиозно образование".
Протестиращите искат и оставката на Янка Такева, дългогодишния председател на Синдиката на българските учители. Към Такева се отправят обвинения в "системна злоупотреба с власт и влияние", "принудителен натиск върху учители в полза на религиозното обучение" и "отказ от защита на реалните професионални интереси на учителите".
Какво всъщност искат родителите?
- Функционална неграмотност и криза на разбирането (Близо половината от учениците в България са с нива на функционална неграмотност. Това означава, че децата могат да четат текст, но не го разбират; знаят формули, но не могат да ги приложат. Училището ги подготвя не за живота, а за тестове. Резултатът е поколение, което излиза от системата без реални умения, без аналитично мислене, без капацитет да се ориентира в свят на информация и манипулация)
- Остарели учебни програми и методи на преподаване (Съдържанието на много учебници и програми е морално и интелектуално архаично. То не отговаря на динамиката на съвременния свят, на нуждите на икономиката, на културната реалност. Децата учат неща, които няма да използват, и не учат неща, от които ще зависи тяхното бъдеще)
- Демографска катастрофа сред учителите (Системата се крепи върху изтощен, застаряващ учителски корпус. Средната възраст на преподавателите е над 48 години, а едва 6.5% са под 29. Младите бягат от професията. Причините са ясни: ниски заплати, административно задушаване, липса на наставничество и престиж)
- Прекомерна бюрокрация и демотивация на учителите (Учителят е превърнат в счетоводител на безсмислена отчетност. Педагогиката отстъпва пред папките. Творчеството - пред формализма. Вместо да вдъхновяват, учителите се борят с формуляри)
- Недостиг на учители по ключови предмети (В страната има остър недостиг на преподаватели по математика, физика, природни науки и чужди езици. Докато местата по физическо са по 50 кандидата, за физика и математика липсват напълно. Нацията, която изостави логиката и експеримента, не може да има икономическо бъдеще)
- Неравен достъп и социална сегрегация (Образованието в България не е равнопоставено. В големите градове има елитни училища, в селата - разруха. Децата от бедни семейства или малцинствени общности са изоставени от системата и обречени на безперспективност)
- Лоша материална база и инфраструктурен разпад (Голяма част от българските училища, особено в по-малките населени места, се намират в окаяно състояние. Сградите са амортизирани, оборудването - остаряло, а условията - понякога направо унизителни. Учебният процес в такива условия не вдъхновява, не мотивира - той деморализира)
- Липса на спортна инфраструктура и тревожни здравни показатели (Физическото възпитание е сведено до символични часове в зали, които приличат повече на складове. От 2 591 училища - едва 697 имат физкултурни салони по стандарт. Резултатът: затлъстяване, диабет, социална изолация. България е втора в Централна Европа по затлъстяване при децата - трагедия, отглеждана в бездействие)
- Срив в мотивацията и дисциплината сред учениците (Учителите не просто преподават - те ежедневно се борят за елементарна дисциплина. Мотивацията на учениците е в колапс. Без връзка между училище и реалност, без усещане за смисъл, младите хора се отчуждават. Това не е техен провал - това е системно предателство към тях)
- Неадекватна дигитализация и липса на стратегическа визия (Дигитализацията е навлязла в образованието - но често като форма без съдържание. Няма цялостна стратегия, няма изградена технологична култура. Системата не подготвя учениците за свят, в който изкуственият интелект ще бъде новият език на индустрията, науката и дори културата)
- Неработеща система за продължаваща квалификация на учителите (Квалификационните курсове често са формални, без реално приложение, организирани като бюрократични задължения, не като професионално развитие. Това задушава инициативата, а инерцията се превръща в норма)
- Преобладаващ формализъм в реформите (Опитите за реформи често се свеждат до козметични промени, палиативни мерки и PR акции. Без визия, без координация, без политическа воля - системата се върти в кръг от отчетност без резултати).
USD
CHF
EUR
GBP
