Странна е нашата чувствителност. Всеки, пресичал посред бял ден центъра на София, е виждал просяците - онези, сакатите. Те седят необезпокоявани на тротоара, протегнали към минувачите я наполовина отрязан крак, от който стърчат кости, я чудовищно обезобразена ръка. Има и такива, от които е останал само торсът и се придвижват с помощта на ръцете си. И цялото столично общество минава покрай тези нещастници, пуска по някоя пара или гнусливо се отвръща и прехвърля мислите си към по-ведри неща. Ведрите неща най-често са свързани с края на работния ден, пантофите у дома и ленивите прозявки пред телевизора. Затова, разбираема е реакцията на повечето ни съграждани, когато по същия този син екран вместо познатите репортажи от парламента, вместо успокояващото жужене на едни и същи интервюта, се появят кадри от истинско клане. Нормално е драгият зрител да се задави с питието, виждайки как някому режат главата. Не че не е гледал снимки на трупове по вестниците или пряко предаване на разстрела на семейство Чаушеску. Но вече не иска да гледа, което си е негово право както правото да не участва в митинги и да не гласува.

Има и друга категория зрители. Те държат да знаят истината и тя да им бъде онагледена с реални картини. Ако има земетресение, да дадат срутените сгради, ако ще е война - да покажат престрелките, ако чеченците извършват насилие - да стане ясно какво точно правят. Това също е право - на нефризирана информация. Дали обаче, работещите в медиите винаги си дават сметка за различните интереси, за различния емоционален и интелектуален профил на своята аудитория? Българската национална телевизия (БНТ) показа липса на всякакво отношение към зрителите си, след като нито има представа за човешките им реакции на една или друга картина, нито им дава правото на избор да я видят или не. Дори последвалият скандал след излъчването на кошмарните кадри от Чечения само потвърждава тази теза. Освен промърмореното "Извинявайте!" на Милена Милотинова, отправено към хората, разправиите бяха за това кой какъв началник е, доколко носи отговорност и трябва ли да бъде уволнен. За това, че в БНТ се пренебрегват елементарни организационни правила, липсва каквато и да е координация между работещите, както и поне концепция за параметрите на журналистическата работа, не стана и дума.

Шефката на "Новини и актуални предавания" Мирослава Нейнска публично си посипа главата с пепел и обясни, че в БНТ има три правилника - статут за работа на журналистите в тази дирекция, новинарски правила и правилник за работа на репортерите, но те са нарушени. Кой, пита се, трябва да следи за това журналистите му да спазват правилата? Редакторката на информационната емисия Савина Спасова твърди, че след като е свалила материала от международния обмен, е резюмирала съдържанието му на водещата на новините. Всъщност, каза Савина Спасова, като новинар съм си свършила работата, но съм нарушила принципа да не излъчваме насилие в такъв час. Защо, следва въпрос, принципите на медията изобщо трябва да се нарушават? Водещата Милена Милотинова, която е била и шеф на дежурния екип, има най-озадачаваща версия за случилото се. Тя твърди, че не е имала време за изгледа кадрите, поради което е потърсила шефа на "По света и у нас" Константин Кисимов, за да види той материала и да даде мнението си. И тъй като Кисимов се оказва извън телевизията, е открит в 20 часа без 3 минути. По телефона той дава - на отговорното лице - общи разпореждания, като например да се скъси откъсът. Милена Милотинова обаче, призна в интервю за вестник "24 часа", че не може да си спомни дали той е казал или тя си е помислила за евентуален текст децата да не гледат. Но, отново според нея, това не било голяма грешка, защото "ако кажеш на едно дете да не прави нещо, то го прави". Водещата твърди, че никой член на екипа, дори самият международен редактор, който в случая единствен е бил наясно с материала, няма право да взема самостоятелно решение за важни неща. Колегата й Димитър Цонев, който също чете новините в "По света и у нас", обясни, че се работело не така, а иначе. Според начина, по който той разбира реда, към 14 часа видеообменът се гледа от международния редактор. Той предлага избраното на водещия и на шефа на екипа. Двамата дават мнението си на Нейнска и Кисимов. Към 18 часа се пише редът на емисията. В 19.54, ако има извънредна новина, редакторът докладва на водещия и на ръководителя на екипа. Те решават дали да я пуснат. При скандалния репортаж шефът на екипа и водещият, които са едно и също лице, не са гледали материала. Константин Кисимов го няма. И по тази причина решение просто не се взима.

Дотук имаме шеф на дирекция "Новини и актуални предавания", шеф на "По света и у нас", шеф на дежурен екип, редактор на информационна емисия и водещ. Имаме пълна липса на отговорност и невъобразима каша от длъжности, началници, правила, оправдания и обвинения. Някой ще каже, да бяха просто попитали бай Пешо портиера става ли за гледане касетата, след като никой не може да прецени. Колегите от една скромна кабелна телевизия като виц разказват случая, когато един ден не открили дежурния синоптик. И чистачката спасила положението. Излязла на балкона, наплюнчила си пръста и отсякла "Дуа от западо, до довечера че завали". Но тук говорим за Българската национална телевизия, за основния информационен източник на осем милиона българи. Лиляна Попова извади страшен късмет. Когато показваха отрязани глави, докато населението вечеряше, генералната директорка на медията беше в командировка в Дубровник. Иначе първосигналният гняв на зрителите щеше да се изсипе право върху нея. Чудесният радиожурналист Лиляна Попова без съмнение има огромна вина за неразборията в телевизията. Просто защото тя отговаря за организацията и реда в БНТ, а те - всеки знае, са различни от тези във вестник, агенция или радио.

Но да се върнем на основния въпрос, който е малко по-встрани от бъркотията в БНТ - трябва или не трябва да се излъчват кадри, съдържащи шокиращи за някои хора елементи. Повечето от нас ще застанат зад мнението, че новините не бива да се тушират. Светът няма да стане по-красив, ако медиите отразяват трагедиите по него през розови очила. Права е Савина Спасова, че непоказването на кадрите от Чечения би било непрофесионализъм и задържане на новината. Но не трябва, също така, децата да сънуват кошмари. Изводът е прост. Испанската сателитна телевизия също е излъчила материала с екзекуцията във водещите си новини, но монтиран по подходящ начин и с предварителен анонс. Ако българските телевизионни работници бяха предупредили - дори и само за да се застраховат, че следват сцени на необичайна жестокост, ако бяха маскирали най-отблъскващите моменти, скандал нямаше да има. Нямаше да пострада и качеството на новината - тя щеше да бъде излъчена навреме, достоверно и пълно. На зрителите друго не им трябва. Не им трябват и дисциплинарните уволнения на Мирослава Нейнска и на Константин Кисимов, поискани от Националния съвет за радио и телевизия. Разбра се, че хората не искат да се режат глави. С тяхното падане проблемите в БНТ едва ли ще се решат.