Когато нещата се объркат тотално и е трудно да бъдат обяснени, на помощ идва философията и отвлечените съждения.

На път сме да изживеем едно горещо лято. И не заради високите температури или пък поради футболни емоции. Горещината ще дойде от зараждащото се доста сериозно протестно и стачно движение.

Някак си неусетно в бита ни се настаниха протестиращите. Толкова трайно и постоянно се настаниха, че явно ни е трудно да си дадем ясна сметка за мащабите на вълненията и недоволствата.

Занаятчии, железничари, учители, докери….. . Както е тръгнало тази поредица по естествен принцип може да се мултиплицира, обхващайки всички сфери на стопанска дейност. И както винаги има две страни, и както винаги прави са и двете – патова ситуация.

Защо?

Този въпрос може да се зададе за всеки един проблем или явление от живота ни. Но ние го задаваме по двоен начин, питайки се кога ще разберем защо са тези стачки, какви са причините, или по-скоро кой е причината и т.н.

Под това “и т.н.” трябва да се разбира – ще постигнем ли някога, все пак, спокойни дни, без протестиращи, защитаващи хлаба си работници.

Защото, ако тези на улицата не са прави – то нека някой да им го обясни и убеди в това и да ги върне по работните им места или пред Бюрата по труда. Ако ли пък са прави – исканията им се изпълняват, а тези които не могат да го направят – си тръгват.

Но ако четем история, там пише много ясно, че по време на един зараждащ се, примитивен и неориентиран капитализъм стачните вълнения, протести и саботажи са нещо обикновено. Те продължават, има-няма 10-20 години.

Така че – просто трябва да почакаме. Тогава ще разберем Защо.