Интервю на Виктор Даковски, списание Икономика

В.Д. - Г-н Александров, предприемачите в България са най-динамичната и активната част от обществото. Как тяхната енергия може да бъде пренесена върху цялата социална система?

А.А. - Струва ми се, големият проблем е, че останалата част от обществото трудно приема частните предприемачи. И най-вече това, че част от тях са забогатели и могат да си позволят по-добър начин на живот. А е възможно и даже наложително да се пренесе тази активност. Защото в крайна сметка тя е енергията, която движи материалния свят, цялото стопанство. Ако другите желаеха да получат повече импулси от тази енергия, щеше да бъде много по-добре. Първо, защото някои от тях щяха да се присъединят към частното предприемачество, а това не е маловажно при положение, че в страната има официална безработица 18-19 процента (а неофициалната е може би 25 на сто). Други от тях щяха така да променят своя начин на живот, ежедневното си поведение, че да бъде то по-ефективно, да пестят, да харчат разумно, да печелят повече. Според мен има много възможности за копиране, за пренасяне на този модел, на предприемаческия дух в цялото общество. Но в нашата държава тази прослойка съществува отскоро, още е малка и много трудно се приема от хората.

В.Д. - В момента голяма част от финансовия ресурс на страната работи за чужди икономики. Национално отговорен ли е националния капитал?

А.А. - Финансовият ресурс работи за чужди икономики по простата причина, че икономическият модел в страната е много рисков. Затова финансовите институции предпочитат да влагат своите средства в по-сигурни активи. А те са навън, защото инвестициите там са доста доходоносни при малък риск.

Освен това конюнктурата в България от самата промяна насам е доста странна. Няма ясно изразен цикъл на икономическата активност. Той се влияе от много политически фактори. Икономическите процеси зависят и от стопанския цикъл навън, който след атентатите в САЩ през миналата година и войната срещу тероризма също показва, че може да се влияе от случайни събития и политически фактори в дадени региони.

Тъй че банките имат своите основания, в края на краищата те работят за своите акционери. От друга страна тяхната дейност в България показва твърде много дефекти. За това си поведение те получават своеобразно наказание, защото системата е свръхликвидна, независимо от износа на капитал. Всъщност банките печелят най-добре от даването на кредити. Защото при останалите финансови операции нормата на печалба е по-ниска. А при кредитите се печели и от доста други неща, не само от лихвата, но и от цялата система на обслужване. Така че наказанието за поведението на банките е по-малка възвращаемост на активите.

В.Д. - Как преценявате стопанската среда в България в момента?

А.А. - Стопанската среда в момента у нас е много неясна. Все повече започва да се говори, че сме пред нов спад в деловата активност, което, разбира се, е много тревожно и кара всеки предприемач да се замисли. Затова има много причини, които са доста хлъзгави за определяне. Все по-често се сочи поведението на администрацията, която не е много уверена в управлението на държавата. Има неясноти относно нашата бъдеща принадлежност към организации като НАТО и Европейския съюз, към които се стремим. Много от деловите хора се страхуват, че ако не получим покана за Алианса, ако правителството продължава да действа несигурно в редица области, страната може да изпадне в по-сериозна криза. А това би било крайно неприятно.

В.Д - Постига ли заявените си цели икономическата политика на кабинета? Ясни ли са нейните приоритети? Какво трябва да се промени в това отношение?

А.А. - Специално за целите на икономическата политика може би е малко рано да се даде точна оценка. Да не забравяме, че това правителство работи отскоро. За този кратък период не бива да се правят сериозни заключения. Но все пак, усещането е, че кабинетът не може да постигне целите си, че действа несигурно, силно е присъствието на балканските караници, взаимните обвинения. За съжаление настъпи голямо разместване между декларираните преди изборите намерения и приложените след това методи и икономически инструментариум за постигането им. За съжаление се създаде впечатлението за сериозни външни влияния върху решенията на кабинета. Аз лично не съм против съветите на МВФ, все още сме в такова положение, че не можем да се откажем от фонда. Но винаги е за предпочитане, ако правителството е достатъчно стабилно и може да води собствена политика. Сляпото следване на чужди съвети обикновено не води до добри резултати. Фондът участва в управлението на много държави и обикновено неговите рецепти са стандартни. Представителите му не могат да стигнат до дълбочината на проблемите в конкретната държава. Местните политици познават по-добре страната си, необходимо е те да са сериозен коректив на предписанията на МВФ и другите международни институции.

В.Д. - Какво е личното Ви отношение и това на ръководената от Вас корпорация към дарителството и благотворителността?

А.А. - Отношението ни е положително. Но пак трябва да отбележа, че стопанският климат в държавата през последните години често е бил толкова тежък, че корпорациите не са могли да бъдат чак толкова щедри дарители. Освен това самата законодателна уредба не стимулира подобна дейност. Все пак вече има някакви положителни промени, макар засега облекченията да се чувстват слабо. Все пак мисля, че ще има повече дарителство, когато законът е по-благоприятен.

Пълният текст на интервюто е публикуван в брой 3 на списание “Икономика”.