Сензациите в българския политически живот продължават. Благоевградчани избраха за кмет бившия местен комунистически лидер - Лазар Причкапов на връх именния му ден. Той спечели с 22 гласа преднина пред кандидата на БСП Виктор Асийски.

Носталгия за миналото ли е това? Или пък е надделял изборът на личност? Сигурно по малко и от двете. Работа на политолозите е да анализират възхода на бившия БКП лидер и тоталното изчезване на СДС в Благоевградско.

В началото на промените там беше синя твърдина, от която редовно избираха Филип Димитров за депутат. Какво ли разочарование от СДС са преживели потомците на македонските воеводи, за да върнат от миналото бивш номенклатурен кадър, познат с близкото си приятелство с Тодор Живков? Това би трябвало да накара СДС и десните партии дълбоко да се замислят за бъдещата си стратегия и действия в региона.

Не е по-лесно и на местните лидери на БСП, които подкрепиха Асийски. Тъкмо пред конгреса на партията, който ще решава новия път на столетницата, идва победата на твърдолинейния Причкапов, който твърди че е бил изключен от БСП. Той размаза не само десни, независими и други кандидати, но и сам - без подкрепа на партия, успя да се наложи за местните избори. Какъв ли анализ ще направят лидерите на БСП след този вот? И няма ли на конгреса да надделеят "хардлайнерите" в столетницата, позовавайки се на силата на народния глас?

Вярно е, че местните избори са мажоритарни. Хората гласуват за личност, която ще решава проблемите им. При това в градовете всички се познават, знае се много за самия кандидат, за родата му, за съпругата и за децата. Това намалява донякъде влиянието на партиите.

Иначе трудно може да се обясни провала на Гено Генов, кандидат за кмет на Русе, подкрепен от БСП, ДПС и НДСВ. Там победи Елеонора Николова, зад която стояха СДС и десни партии. Генов даже беше подкрепен от бившия кмет и настоящ министър Димитър Калчев. Но възможно е, че слуха, че е бизнесмен и ще гледа собствения си интерес, да е провалил Генов, въпреки подкрепата.

Победата на Николова е светлинка в тунела, в който попадна СДС след парламентарните и президентските избори през миналата година. Дали това ще се превърне в тенденция, ще се види на следващите местни гласувания.

Трябва да се каже, че и в двата областни града, летвата пред новите кметове е високо вдигната от предшествениците им. Костадин Паскалев и Димитър Калчев са едни от най-способните министри в кабинета. А по всеобщо признание те са направили и много за градовете, на които бяха кметове.

Редно е да насочим внимание и към ниската изборна активност на хората. И в Благоевград, и в Русе тя е около 26 на сто. Три четвърти от населението не е излязло да гласува в изборния ден. Това затвърждава тенденцията от година-две на спад на избирателната активност. Единствено Симеон Сакскобургготски успя да я пробие.

Елеонора Николова заяви, че липсата на справедливост през последните години е довела до безразличието на хората към това - кой ги управлява. Според новият кмет на Русе, гражданите виждат, че родното им място обеднява, а хора, управляващи града - богатеят.

Сигурно има нещо вярно и в това.

Политическите партии ще трябва да направят сериозен анализ на резултатите от частичните местни избори. И СДС, и БСП има каква поука да си извлекат.

Интересна позиция зае НДСВ. Мотивирайки се, че току-що се е учредила като партия и че няма още свои хора по места, формацията не подкрепи явно никой кандидат. Вярно, че тя уж застана зад Гено Генов в Русе, но пък няколко депутати от НДСВ се обявиха против него и подкрепиха Елеонора Николова.

Сигурно тепърва новата формация ще работи по места, но пък след като в устава й не се предвижда изграждането на местни структури, не е ясно каква позиция ще заеме на предстоящите след година и половина местни избори в страната.