Тази вечер на сцената на Народния театър “Иван Вазов” ще се състои официалната премиера на “Както ви е угодно или Дванайсета нощ” по Уилям Шекспир, постановка на големия грузински режисьор Роберт Стуруа.

Всеобщото мнение е, че се случва едно от събитията на театралния ни сезон. За трети път през последните 20 години Стуруа гостува на българска сцена, но сега работи изцяло с наши актьори и след близо два месеца репетиции, екипът е готов да представи пред публиката проекта “Дванайсета нощ”.

На сцената на Народния театър зрителите ще видят странна симбиоза между комизъм и гротеска, положени в един свят, рамкиран от карнавалност и трагизъм. Валидността и актуалността на шекспировия текст е “доказана” и “подхранена” с евангелска символика, която като тънка нишка пресича целия спектакъл, тръгвайки от появата на Ангелът небесен, съобщаващ на Мария Благата вест, за да завърши със символа на Голгота и Христовото разпване.

Роберт Стуруа като че ли черпи мотивираност от библейските послания при “разчитането” и тълкуването на текста на “Дванайсета нощ”. Режисьорът въвлича 24-те персонажа с една карнавална шеметност, като разказва за остров Илирия и историята, случваща се в двора на херцог Орсино. В играта на Атанас Атанасов, Кръстю Лафазанов, Теодор Елмазов, Валентин Ганев, Радена Вълканова, Ана Пападопулу, Рени Врангова и останалите 14 актьора от състава на Народния театър, Стуруа поставя “кодовете”, с които можем, ако поискаме, да разчетем шекспировия текст. Но това може да стане само, ако бъде усетена уникалната равнопоставеност на няколкото компонента, изграждащи спектакъла. Текст-режисура-актьорско присъствие-сценография и костюми-музика. Екипът Стуруа-Канчели-Месхишвили изисква именно такъв подход.

Защото готическото звучене на “театралната симфония” на Гия Канчели, се оказва неделима част от цялото, наречено “Дванайсета нощ” и тази музика трайно се запечатва в съзнанието на зрителя, дълго след края на представлението. На изкрящата в белотата си сцена, костюмите на Георгий Алекси-Месхишвили контрастират ярко в своята цветова пищност. Като че ли те са едно от звената, свързващи каранавала, човешката комедия и гротеската, провокирани от “Дванайсета нощ”. Внушението за приказност и нереалност периодично се заменя от прекалено земните и по човешки простички истории. Действието е поставено на фона на едно непрекъснато движение отгоре-надолу и обратното - от долното подземното сакрално пространство-нагоре. На зрителя е оставена свободата да открие за себе значението на митологемите “възнесение” и “пропадане”, на подмяната, припознаването и намирането.

Аз не знам вълшебните думи – така Роберт Стуруа започва първата си репетиция преди два месеца. Но вълшебство едва ли е необходимо – по-добре границата между приказното и реалното потърсена в “Както ви е угодно или Дванайсета нощ” да си остане неоткрита.