Близо 40 % от хората, търсещи закрила у нас, се самоопределят като уязвими. Това сочи докладът „Уязвимост и закрила: идентификация на уязвими лица сред търсещите закрила в Република България" на Фондация „Център за правна помощ - Глас в България" и Фондация „Център за подпомагане на хора преживели изтезание - АСЕТ".

Общо 478 души, търсещи закрила, са интервюирани в периода 1 септември 2014 г. - 16 декември 2014 г. От тях 189 души смятат, че принадлежат към някоя от уязвимите групи.

През изминалите две години България посрещна безпрецедентно голям за страната брой чужденци, търсещи закрила.

Според европейското законодателство считаните за уязвими лица са деца, непридружени непълнолетни, бременни жени, възрастни, хора, преживели изтезание, психическо, физическо и сексуално насилие.

Радостина Павлова, която е юрист в Центъра за правна помощ „Глас в България", подчерта нуждата от законови изисквания по отношение на търсещите закрила у нас. Целта е да защитим правилата на уязвимите чужденци, а и спомагане за хармонизацията на българското законодателство с европейското.

Резултатите от изследването са разделени и по отделни уязвими групи. Най-много са непълнолетните - 67 души, от които 50 са непридружени. На второ място по численост са хората с тежки здравословни проблеми - 31 души. След тях се подреждат групите на понеслите мъчения, насилие, хората с психически разстройства, самотни родители с деца, бременни жени, обекти на сексуално насилие и възрастни хора.

По показател гражданство най-голям е делът на сирийците у нас - 278 от всички интервюирани. След тях се подреждат гражданите на Афганистан и Ирак.

Оказва се, че едва на 7 % от анкетираните, търсещи закрила, е била приложена процедура по идентификация за уязвимост. Само 6 % са били насочени към организация, която да посрещне специфичните им нужди, сочат данните.

Бежанците се оплаквали от некачествен превод. Някои от интервюираните пък са посочили, че преводачите се държали враждебно с тях.

Организаторите отправиха и някои законодателни препоръки. Според тях е необходима законова регламентация в националното законодателство за процедурата по ранна идентификация и преценка на уязвимостта и специфичните нужди през целия процес на предоставяне на закрила.

Те предлагат да се създаде механизъм за насочване към съответните специалисти, предоставящи необходимите услуги, след идентификация на уязвимост при определен човек. С оглед на все още съществуващата практика на прилагано задържане на хора, търсещи закрила, предхождащо регистрацията им в ДАБ, е необходимо да се създаде система на мониторинг на местата за задържане на чужденци.

Радостина Павлова препоръча и провеждане на редовно обучение на широк кръг специалисти от правителствения, съдебния и неправителствения сектор като интервюисти, социални работници, медицински сестри, лекари, юристи и съдии, които да разпознават и посрещат адекватно потребностите на бежанците.