57% от социалните работници са без защитни облекла. Това показа анкетно проучване на САС "Подкрепа" проведено в периода февруари - март 2020 г. В него става ясно, че едва 43% от анкетираните имат адекватна, работеща система за оценка на рисковете и алгоритъм за ограничаване, при установен източник на риск. Само двама от всеки пет социални работника смята, че има достатъчно приспособления за работа и подходящо оборудване за опазване на здравето си.

Припомняме, че на 30 април бе регистрирано огнище в дома за деца във Видин.

Случаи на заразени с коронавирус имаше и в дома за възрастни хора във Видин.

Снимка 478133

Източник: САС „Подкрепа“

Повече от половината анкетирани социални работници (52%) изразяват мнение, че най-сериозният недостатък в системата е недофинансирането, което не позволява да бъдат обезпечени в пълен обем необходимите дейности и възнагражденията на персонала. Тук изпъкват проблемите от размитата отговорност за осигуряване на финансирането на социалните дейности по общините.

Най-висок процент от отговорилите (44%) посочват, че приоритет за предоставяне на компетентни грижи e въвеждането на допълнителни стимули за работниците. В тази категория попадат: повишаване на възнагражденията (28%); повишаване стойността на нощния труд (28%); осигуряване на храна на работното място (15%); допълнителен отпуск (11%); транспорт от и до работното място (11%); преминаване на 7-часов работен ден (7%).

Снимка 478132

Източник: САС „Подкрепа“

Като най-удовлетворително възнаграждение представителите на общия персонал посочват това от 1000 лв. (55%), а сред анкетираните представители на специализирания персонал е очаквано то да бъде 1200 лв. (44%). В диапазона от 1200 до 1500 лв. са отчетени очаквания от 5% от общия и 15% от специализирания персонал, а над тази сума процентното съотношение намалява, съответно с 3% за общия и с 5% за специализирания персонал.

46% смятат, че текучеството на опитните кадри, мотивирано от ниското заплащане и лошите условия на труд, не позволява нормалното функциониране на системата.

За 77% от социалните работници най-сериозният проблем в тяхната професия е емоционалното натоварване. Над 1/3 смятат, че са натоварвани с несвойствени за длъжността задължения. Това илюстрира високият риск от бърнаут в професията.

Снимка 478134

Източник: САС „Подкрепа“

От синдиката поставят акцент върху това, че в сферата е нужно да се инвестира в човешкия капитал и предлагат:

  1. Да бъдат разработени минимални национални стандарти за всеки вид социална услуга - ясно и точно дефиниране на процесите и резултатите от индивидуалната работа на всеки специалист и условията за нейното извършване.
  2. Да се предвиди точно дефиниране на видовете социалните услуги и на очакванията за качество, с цел защита на потребителите, предвид все по-голямото търсене на разнообразни форми на подкрепа.
  3. Ясно определение за качеството на услугите, чрез което да могат да се идентифицират уменията на работещите, потребността им от допълнителна квалификация и подобряване на работната среда.
  4. Ясното дефиниране на социалните услуги, с оглед разработване на нови финансови стандарти, съдържащи стойностни параметри за осигуряване на добра грижа и подобряване условията на труд.
  5. Създаване на национална комисия за стандартизация на социалните услуги, която да има водеща роля при развитието на системата за оценяване на качеството. Стандартите да подлежат на периодично преразглеждане, с цел включване на нови подходи в работата и утвърждаване на добри практики, включително и чрез консултации и подлагане на критична оценка от страна на професионалната общност.
  6. Необходимост от сериозно инвестиране в човешкия капитал, чрез разработване от МТСП, съвместно със синдикатите на нови регулаторни рамки и форми на социална защита на работещите в сферата на социалните услуги, за:

- осигуряване на пълно спазване на принципите за приемливи условия на труд в сектора, адаптирани към спецификите на работа с различните целеви групи (лица с психични разстройства, умствена изостаналост, лица с тежки физически увреждания, семейства и деца в риск и др.);

- недискриминация;

- социална закрила (въвеждане на намалено работно време и допълнителен платен годишен отпуск на работещите, определяне на по-висока категория труд, възможност за защита при работа при специфични условия и рискове);

- защита на здравето и безопасността;

- социален диалог за приемливи възнаграждения и по-специално, равностойно заплащане за равностоен труд, полаган от специалисти в сферите на социалните услуги, здравеопазването и образованието (медицински сестри, рехабилитатори, кинезитерапевти, педагози, възпитатели, психолози, логопеди и др.)