61% от българите се съмняват в ефективността на ковид ваксините

Две години след първите случаи на ковид подкрепата за ограниченията намалява, на фона на нараснали съмнения за ефективността на ваксините. Това показват данните от глобално изследване на нагласите към ковид-19, проведено от световната Асоциация "Галъп интернешънъл" в 45 държави по света в края на 2021 г.

У нас 61% от хората се съмняват в една или друга степен в ефективността на ваксините, а 27% с различна степен на твърдост отхвърлят съмненията дали ваксините наистина действат. Малко над една десета не могат да преценят. Съмненията в нашата страна са видимо по-високи на фона на света, а и в сравнение с държавите от ЕС и страните от нашия регион. Средно за ЕС, например, делът на съмняващите се е с 20 процентни пункта по-нисък отколкото у нас - 40% в ЕС се съмняват или силно се съмняват в ефективността на ваксините, 53% от населението в държавите в ЕС няма колебания за това дали ваксините наистина работят.

COVID-19 увеличил депресиите, българите сме най-неудовлетворени от живота

Ситуацията у нас с всеки изминал ден се задълбочава

38% от пълнолетните българи са склонни да се съгласят (твърдо или не), че заплахата от коронавируса е преувеличена. 49% не са съгласни или твърдо не са съгласни с такава хипотеза. Останалите не могат да преценят. По този показател страната ни е по-близо до средните за ЕС стойности, където една трета се съгласяват или твърдо се съгласяват, че опасността е преувеличена, отрицанието на идеята, че заплахата се преувеличава обаче е по-силно в ЕС, отколкото у нас - 61% средно за ЕС.

Източник: Галъп интернешънъл

След две години живот в условията на глобална пандемия българите са във все по-малка степен склонни да пренебрегнат опасността от ковид. Така през март 2020 г. 72% от анкетираните у нас смятаха, че опасността е преувеличена, в края на миналата година бяха 42%, а сега са 38%.

От Галъп уточняват, че текущата част от изследването е проведена в разгара на последната тежка вълна на коронавирус в страната и това допълнително е изострило обществената тревожност по темата.

Източник: Галъп интернешънъл

Въпреки че обществото ни не гледа с пренебрежение на заплахата, готовността за жертване на човешки права у нас спада през последните две години. Сега 47% у нас заявяват или твърдо заявяват, че са готови да се откажат от някои от правата си, ако това ще помогне да се спре разпространяването за заразата. 37% са на противоположната или на крайно противоположната позиция. 16% не могат да преценят.

На фона на ЕС и държавите в региона обществото ни като че ли се противопоставя по-ясно на идеята за отказ от човешки права в борбата против пандемията. В ЕС, например, 56% от анкетираните биха жертвали някои от правата си, ако това ще спре заразата, а 35% изразяват несъгласие с твърдението. Делът на колебаещите се е 8%.

Така, въпреки че обществото ни все по-ясно осъзнава заплахата, критичността към загубата на основни човешки права расте. В началото на пандемията делът на изразяващите готовност да се откажат от някои от човешките си права достигаше до 83%.

Източник: Галъп интернешънъл

В световен мащаб хората изглежда все повече привикват към живота в пандемия. Глобалното обществено мнение обаче е по-критично към идеята за жертване на човешки права (спад от 10 процентни пункта спрямо предходната година), макар че готовността да се жертват права в борбата срещу вируса все още преобладава. Расте съмнението в ефективността на основното средство в борбата срещу заразата - ваксините. Половината от участвалите в изследването по света не са сигурни дали ваксините наистина работят. Възприятията за ковид като заплаха по-скоро се запазват.

Мненията за ефективността на ваксините са разделени - половината от изследваните имат в една или друга степен съмнения дали ваксините са наистина ефективни, докато 43% не са склонни на съмнение или дори напълно отхвърлят хипотезата за неефективност.

Несигурността относно ваксините е най-изразена в Африка (64% от анкетираните там се съгласяват или твърдо се съгласяват със съмненията за това дали ваксините срещу ковид наистина са ефективни), Близкия Изток (56%), Индия (53%), Азия (52%) и Русия (52%).

Най-малко се съмняват в ефективността на ваксините хората в Австралия (78% там в различна степен отхвърлят съмнението в реалната ефективност на ваксините срещу ковид), ЕС (53%) и САЩ (51%).

Този значителен глас на съмнение в ковид ваксините има потенциала да наруши рутинната ваксинация.

Хората в Албания (86% съмняващи се или силно съмняващи се в ефективността на ваксините), Гана (73%), Филипините (68%), Кения и Палестина (67%) и Пакистан (66%) изразяват в най-голяма степен съмнение в ефективността на ваксините. Хората в Австралия (със 78%, които по-скоро не се съмняват или твърдо не се съмняват в ефективността на ваксините), Испания (67%), Обединеното кралство (63%), Италия (61%) и Австрия (58%) са най-уверени в ефективността на ваксините.

Източник: Галъп интернешънъл

Две години след избухването на пандемията 44% от хората по света вярват, че заплахата от коронавирус е преувеличена. Все пак, малко повече - 49% - не се съгласяват или даже напълно отхвърлят това твърдение.

Въпреки че в някои държави се говори за "живот с ковид" и "края на ограниченията", тези нагласи по отношение на заплахата остават непроменени от две години насам.

Сега нагласата, че заплахата е преувеличена, е най-силно изразена в Индия (65% там смятат така), Близкия изток (61%), Западна Азия (55%), Африка (53%) и Европейските държави извън ЕС (50%).

Австралия (78% не се съгласяват или са твърдо несъгласни с твърдението, че заплахата е преувеличена), Латинска Америка (62%), Европейският съюз (61%), Източна Азия (54%) и Русия (52%) са сред големите нации и региони, където несъгласието с твърдението, че заплахата е преувеличена е най-силно.

Източник: Галъп интернешънъл

На ниво държави гражданите на Филипините (69% са съгласни или твърдо съгласни, че заплахата е преувеличена), Нигерия (67%), Палестина (66%), Индия и Молдова (65%) и Пакистан (63%) са най-склонни да вярват, че заплахата е преувеличена. На другия край на скалата притеснени са във Виетнам (79% не се съгласяват или твърдо не се съгласяват, че става дума за преувеличение), Австралия и Мексико (78%), Албания (77%), Испания (74%) и Япония (72%).

Източник: Галъп интернешънъл

Две години след началото на пандемията, хората изглежда са по-малко склонни да жертват човешките си права с цел да предотвратят разпространението на вируса, макар че готовността все още надделява. Сега 60% от запитаните по света декларират, че са готови или дори твърдо готови да жертват някои от човешките си права, ако това ще предотврати разпространяването на заразата. 31% не са съгласни или твърдо не са съгласни. Останалите се колебаят в своя отговор. Преди година 70% от респондентите по света твърдяха, че са готови да се откажат от някои от правата си в борбата с вируса. Една четвърт се противопоставяха на идеята за жертване на човешки права.

Гражданите на Индия (80% се съгласяват или твърдо се съгласяват с твърденето "Готов съм да жертвам права, ако това ще помогне"), Австралия (75%), Близкия изток (75%), Африка (65%) и Азия (62% в западните части на континента и 61% в източните) са най-готови да жертват правата си, за да спрат вируса. Най-критични към идеята за жертване на човешки права са хората в Латинска Америка (40% не се съгласяват или твърдо не се съгласяват с такава възможност), ЕС (35%) и САЩ (35%).

Източник: Галъп интернешънъл

На ниво нации Виетнам (93% там са съгласни или твърдо съгласни да жертват права), Ирак (84%), Пакистан (81%), Индия (80%) и Филипините (77%) са най-склонни да жертват някои от правата си в борбата срещу разпространяването на ковид. Най-слаба готовност за отказ от човешки права изразяват хората в Албания (66% не са съгласни или твърдо не са съгласни), Япония (58%), Мексико (54%), Полша (48%) и Казахстан (45%).

Източник: Галъп интернешънъл

Президентът на световната Асоциация "Галъп интернешънъл" Кънчо Стойчев коментира:

"Животът с вируса се приема като ново нормално от огромното мнозинство от хората на всички континенти, но подкрепата за ограниченията намалява почти навсякъде. Преобладаващото одобрение на правителствата, регистрирано в света преди две години в началото на пандемията, непрекъснато се изпарява. Ваксините вече не се възприемат като магическо спасително чудо за мнозинството от глобалните граждани и сериозно разочарование в това отношение се регистрира в развитите страни, където нивата на ваксинация са високи.

Пандемичната криза не е приключила, но начинът, по който е била адресирана досега, губи подкрепа и има ясни признаци, че "повече от същото" няма да сработи."

Едва 14% от българите смятат 2021 година за добра за България

Заредени сме с оптимизъм за предстоящата 2022 г., според Тренд

Данните са част от традиционното ежегодно изследване "В края на годината" на Асоциацията "Галъп интернешънъл" по инициатива и дизайн на председателя на Асоциацията д-р Джордж Галъп от 1977 г. Тази година глобалното проучване включва 42 212 пълнолетни граждани от 45 държави по света. Във всяка държава през периода октомври-декември 2021 г. са интервюирани около 1000 души по метода "лице в лице", по телефона или онлайн.

По време на пандемията световната Асоциация "Галъп интернешънъл" проследи промяната в нагласите. Резултатите, представени по-долу, са от последната вълна на глобалното изследване. Повече информация за предишните вълни на изследване относно коронавируса може да бъде намерена на сайта на "Галъп интернешънъл" - www.gallup-international.bg.

Статистическата грешка в изследването е в диапазон ±3-5% при доверителен интервал - 95%.

Отава очаква екстремна тълпа антиковид протестиращи

"Тези хора искат конфронтация", заплашват мирни граждани с маски в центъра на града

Региони:

• ЕС Общо + Швейцария - включва ЕС Изток и ЕС Запад и Швейцария;
• ЕС Запад + Швейцария - Австрия, Германия, Италия, Испания, Обединено кралство и Швейцария;
• ЕС Изток - България, Чехия, Полша, Румъния;
• Европейски държави извън ЕС - Албания, Армения, Босна и Херцеговина, Косово, Северна Македония, Молдова, Сърбия, Украйна;
• Латинска Америка - Аржентина, Колумбия, Еквадор, Мексико, Перу;
• Близък изток - Ирак, Йордания, Палестина;
• Източна Азия - Хонконг, Индонезия, Япония, Малайзия, Република Корея, Тайланд, Виетнам;
• Западна Азия - Афганистан, Азербайджан, Казахстан, Пакистан, Турция;
• Африка - Нигерия, Гана, Кения;