България посрещна поредния 24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост.

Аз се Богу моля с тия думи:

Боже-светороче, що създаде
Видим свят и дивен свят невидим!

Господ-дух прати ми ти в сърцето
Да ме лъхне с пламенното слово -
Ето, в правий път да тръгнат всички
Живи в твойта заповед пречиста!

Знам, законът твой е жив светилник
И в пътеки светлина нетленна
Към евангелския дар възжаждан.
Литна днес и славянското племе
Милостта на кръста твой да търси...

Но на мене, който моли помощ,
Отче, сине и пресвети душе
Просещ, - твойто мощно слово дай ми,

Ръце вдигам да получа мъдрост,
Сила, що обилно от небето
Ти даряваш на вси твари живи.

Упази ме ти от горда злоба
Фараонска, изцели ме, дай ми
Херувимска сила шестокрила,
Царю на царете! Да опиша
Чудесата твои вдъхновено,
Шествайки пак по пътя славен
Що учителите двама, вечно
юнни, начертаха... Да направя
явно твойто слово за народа!

На Светата троица прослава:
всяка възраст ней хвала въздава!

И народът мой Отца и Сина,
и Светия дух възвеличава -
днес, вовек веков и до амина.
Константин Преславски, ІХ век

Светският празник за св.св.Кирил и Методий, който се развива като специфично българско явление, бележи началото си през Възраждането.

Свързва се по традиция с училищните тържества, които са били организирани на 11 май, когато Църквата отбелязва празника на двамата свети братя.

Първи известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май във възрожденската ни книжнина, намираме в "Христоматия славянского язъка" от 1852г. на Неофит Рилски.

През 1857 г. денят на светите братя е почетен в българската църква "Св. Стефан" в Цариград, заедно със служба и за св. Иван Рилски. На следващата година, 1858г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата "Света Богородица", а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий.

В словото си, произнесено по случай 24 май 2003 година пред Народната библиотека "Св.св. Кирил и Методий", академик И. Юхновски обаче разказва за сборник с арменски пътеписи от 1813 г., в който е открито описание от един свещеник, свидетелстващ, че на 22 май 1803 г. го завели в Шумен "на празник на писмеността на българите" и той видял "как те пели тъжни песни и после играли хоро". Така сега знаем, че първото известно ни светско честване на Кирил и Методий у нас е точно от преди повече от 200 години. Това е най-дълго честваният празник в държавата ни.

В средата на ХІХ век празникът се чествал и в Русия, и в България, във връзка със започналата борба за църковна независимост. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът бил организиран от учителя Сава Филаретов.

След Освобождението 11 май става всеучилищен празник на славянските първоучители. Тогава възниква и идеята за празничен химн. В Русе, през 1892 г. Стоян Михайловски, тогава учител в Мъжката гимназия, написва химна "Върви народе възродени". През май 1901г. учителят от Петокласното Ловчанско училище Панайот Пипков написва музиката към текста.

С въвеждането на григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държава и Църква, се чества на един ден - 24 май. След 1969 г. се провежда изкуствена секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес вече си имаме два празника - църковен (11 май) и светски (24 май).

Денят на св.св.Кирил и Методий е един от първите официални празници на възродената българска държава, превърнал се в празник на цялостния духовен живот и днес, в светлината на традицията, празникът 24-ти май обединява минало и бъдеще, за да обогати настоящето.

За официален празник 24 май е обявен с решение на 9-ото Народно събрание на 30 март 1990 г.

В 9:40 часа председателят на парламента Цецка Цачева и водената от нея делегация във Ватикана и Рим ще се поклонят на гроба на Св. Кирил в базиликата „Сан Клементе” в Рим и ще присъстват на молебена, който ще бъде отслужен там.

По-късно председателят на Народното събрание ще положи венец на българската плоча в базиликата „Санта Мария Маджоре”, където са получили официално признание славянските книги.

Столична община организира тържествено честване на празника на Българската просвета и култура и на славянската писменост. От 9:30 часа ще започнат тържествени изяви за 24 май на ученици от столични училища (духови оркестри, мажоретни състави, фолклорни ансамбли и др.) пред Археологически музей, пл. „Ал. Батенберг", градината пред Народния театър „Иван Вазов".

В 10:30 часа от площада пред Националната художествена галерия в столицата ще тръгне тържествено шествие. То ще се води от кмета на София Йорданка Фандъкова. От 11:00 часа пред паметника на „Св. Св. Кирил и Методий" пред Народната библиотека свещеници от Българската православна църква ще отслужат тържествен водосвет.

По обед днес ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски" проф. дин Иван Илчев направи традиционното си празнично приветствие по време на тържественото събрание в аулата на Алма Матер.

В Деня на славянската писменост 24 май министър-председателят Бойко Борисов почете участниците в ХХХІІ-я конгрес на Съюза на народните читалища в НДК.

На церемония в Гербовата зала на „Дондуков” 2 президентът Георги Първанов връчи Почетен знак на Президента на читалищните дейци по повод 24 май. След това държавният глава връчи висши държавни отличия на изтъкнати дейци на културата.
От парадния вход на „Дондуков” 2 президентът Първанов се включи и в тържественото шествие за 24 май.

В резиденция „Бояна” по-късно вечерта държавният глава и съпругата му Зорка Първанова ще бъдат домакини на традиционния държавен прием по повод Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост.