Депутатите се заеха с първо четене на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2024 г. Макроикономическите перспективи за прогнозния период предвиждат ускоряване на растежа на БВП до 3,2% през 2024 г. поради нарастване, от една страна, на инвестициите в икономиката, а от друга - на вътрешното потребление. Очакванията са за доста висок растеж на публичните инвестиции - почти 10 млрд. лв. За 2025 г. и 2026 г. БВП ще се повишава с по 3%.
Успоредно с нарастването на заетостта се очаква безработицата в страната да следва постоянна тенденция на намаление, но темповете на намалението да са относително ниски. Коефициентът на безработица към края на прогнозния период е 3,9%.
Очакванията са инфлацията да продължи постепенно да се забавя, следвайки очакваната динамика при международните цени. Прогнозата е средногодишната инфлация да се понижи до 4,8% през 2024 г., 2,8% през 2025 г. и 2,2% през 2026 г. Запазват се целите на фискалната политика дефицитът за средносрочния период да бъде в рамките на фискалните правила и ограничения по националното и европейското законодателство, при осигуряване на необходимия финансов ресурс за изпълнение на разходните приоритети, заложени в правителствената програма, с акцент върху социалните политики, инвестиционните програми и реформите, финансирани както от националния бюджет, така и от сметките за средства от ЕС.
Бюджетното салдо по Консолидираната фискална програма е дефицит от 3,0% от БВП за всяка година от периода и е в рамките на правилата и ограниченията по Закона за публичните финанси.
Очаква се устойчив номинален ръст на приходите, вкл. на данъчно-осигурителните, и леко намаление на помощите от чужбина, което се дължи на етапите на реализация на програмите, съфинансирани от ЕС. Като дял от БВП общото ниво на приходите е в диапазона 36,5 - 37,0% от БВП.
Същата тенденция се наблюдава и при общото ниво на разходите (общо разходи и вноска в общия бюджет на ЕС), които като дял от БВП са в диапазона 39,5 - 40,0%.
Разходите по националния бюджет са в рамките на 40%-то правило по чл. 28, ал. 1 от Закона за публичните финанси и през плановия период варират в диапазона 35,2 - 35,5% от БВП.
Въз основа на допусканията за ново дългово финансиране за периода 2024-2026 г., предназначено както за рефинансиране на падежиращ дълг, така и за финансиране на планираните дефицити по държавния бюджет и за обезпечаване на ликвидната позиция на фискалния резерв, се предвижда максималният размер на държавния дълг към края на 2024 г. да не надвишава 48,0 млрд. лв. (23,3% от БВП)., а в края на 2025 г. и 2026 г. да достигне съответно до 56,2 млрд. лв. (25,8% от БВП) и 65,6 млрд. лв. (28,3% от БВП).
Минималният размер на фискалния резерв към 31.12.2024 г. е предвиден да остане непроменен спрямо заложения в Закона за държавния бюджет на България за 2023 г. в размер на 4,5 млрд. лв. През периода 2024-2026 г. данъчната политика ще е ориентирана към запазване на основните приоритети, свързани с подобряване на събираемостта на приходите, предотвратяването на възможности за укриване и невнасяне на данъци и осигуровки и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите.
По отношение на инвестиционната политика финансовият министър Асен Василев подчерта, че за първи път в Бюджет 2024 г. тя е изведена на проектен принцип в приложение към законопроекта, което ще доведе до пълна прозрачност на капиталовата програма на държавата - както на общинската, така и на правителството. През годините капиталовата програма е служила основно като буфер, като никога не е изпълнявана в цялост. Общо неизпълнените капиталови инвестиции през последните 10 години са над 16 млрд. лв. Според министър Василев това са средства, които е можело и е трябвало да влязат в икономиката, тъй като са били осигурени в съответните бюджети за съответните години, но инвестициите не са се случили, което от своя страна е довело и до забавяне на растежа, а оттук и до голямо изоставане на България от Румъния. До голяма степен в резултат на ненаправените инвестиции БВП на глава от населението, който е основният показател за богатството на една държава, в България е около 20% от средното ниво на държавите в Еврозоната, докато в Румъния е 38%.
По отношение на политиката по доходите в проекта на бюджет за 2024 г. е отразено увеличението на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2024 г. - от 780 лв. на 933 лв., като ефектите от размера на прогнозната минимална работна заплата за 2025 г. и 2026 г. са разчетени в индикативен размер, в съответствие с чл. 244 от Кодекса на труда.
За 2024 г. е разчетено увеличение на средствата за заплати и възнаграждения на персонала за изборните длъжности и за заетите в системата на съдебната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за формиране на възнагражденията. Осигурени са в целогодишен размер за 2024 г. и следващите години средства в резултат от направени увеличения на разходите за персонал през 2023 г. на отделни разпоредители с бюджет. За преодоляване на диспропорциите във възнагражденията на персонала в бюджетните организации, включително и за увеличаване на възнагражденията на персонала за 2024 г., без структури, за които възнагражденията се определят по механизъм, са предвидени допълнителни средства в общ размер на 375,0 млн. лв., в т.ч. 32,0 млн. лв. за общинска администрация - държавни дейности, като за целта се предвижда средствата да бъдат разпределяни съобразно ред и условия, определени с акт на Министерския съвет. В рамките на определения общ ресурс за увеличаване на възнагражденията на персонала за 2024 г. са предвидени и средства за увеличаване на възнагражденията на академичния състав, в т.ч. 39,0 млн. лв. за държавните висши училища, 8,0 млн. лв. за Българската академия на науките и 3,0 млн. лв. за Селскостопанската академия.
Предвидено е нарастване на средствата за делегираните дейности в образованието във връзка с продължаване на политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти за достигане на средна работна заплата не по-малко от 125 на сто от средната работна заплата за страната с цел да се стимулира навлизането на млади и квалифицирани педагози в системата на предучилищното и училищното образование.
USD
CHF
EUR
GBP
