В България проституцията се управлява и владее от криминални мрежи в степен от около 90%. Това сочат данните от доклада на „Риск монитор" на тема „За и против легализация на проституцията".

Стефан Попов обясни, че докладът се надстройва над предишни техни изследвания, свързани с пране на пари, криминални организации и криминоложки доклади за отношението между мръсни пари, генерирани от този криминален пазар.

Икономическия анализ на Риск монитор показва, че вероятният оборот на тази индустрия в България варира между 270 и 430 млн. лева годишно.

До тези цифри и достигнато, след като е приета за най-реалистична оценката за среден оборот на проституиращ от 180 лв. на ден, както и за средна заетост от около 300 дни на година. Така основната неизвестна остава броя на проституиращите, оценките за който варират между 5000-8000.

„В България проституцията е в едно полунеопределено положение, в което нито се говори много публично, политически и открито, нито се обсъжда евентуалното й правно регулиране", коментира Стефан Попов.

По думите му, у нас проституцията е в един „правен полувакуум". Към момента проституцията у нас не е криминализирана, но не е и легализирана. Според изследването България си съперничи с Украйна, Русия и др., в които социалният феномен проституция е твърде разпространен.

„България е на първите места (между 3-то и 5-то) в Европа по разпространение на проституцията. Една прибързана легализация обаче не е ясно какви последици би могла да има", коментира Попов.

Албена Стамболова подчерта от своя страна, че има тенденция за нарастване на броя на проституиращите у нас. В България това е свързано особено със социално-икономическата среда.

Ръководителите на изследването предлагат две серии препоръки - законодателни мерки в краткосрочен план и в дългосрочен план. „Не сме морализатори, нямаме някакво религиозно или друго отношение, не сме и екстремни феминисти. Опитвали сме се да гледаме на тази практика по един неутрален начин, а не морално", обяви Стефан Попов.

Ралица Илкова посочи, че в рамките на историческия преглед се установява, че до 1918 г. е имало известна, макар и частична регламентация на част от дейностите, свързани с проституцията. По думите на Илкова, в момента липсва правна забрана за осъществяване на проституцията и свързаните с нея дейности.

Под ударите на закона обаче могат да попаднат лица, които практикуват или се възползват от проституцията, ако са малолетни или непълнолетни. Най-често у нас проституиращите се задържат според чл. 329 от НК за безделничество. По думите на Ралица Илкова обаче този член от НК е архаичен и трябва или да бъде отменен, или да бъде осъвременен. Тя препоръча безусловно да бъдат регламентирани в НК предлагането на платени сексуални услуги и свързаните с тях дейности по отнишение на или с участието на малолетни или непълнолетни лица (проституиращ и клиент).

Трябва да бъде наказуемо и предлагането на платени сексуални услуги и свързаните с тях дейности по отношение на или с участието на лица, които не могат да разбират свойството или значението на извършеното или не могат да ръководят постъпките си. Освен това според тях трябва да бъде наказуемо и предлагането на платени сексуални услуги и свързаните с тях дейности по отношение на или с участието на сродници на потребителя и евентуалния организатор или посредник при предлагането на тези услуги.

Сред предложенията е и да бъдат наказуеми предлагането на платени сексуални услуги и свързаните с тях дейности по отношение на или с участието на лица, склонени с насилие, измама, чрез използване на зависимост или чрез употреба на забранени вещества или медикаменти.

Наташа Добрева коментира, че сводниците навсякъде са преследвани от закона. В България са действащи мълчаливо разрешителният режим и политика. Стефан Попов подчерта, че у нас особен проблем е и фактът, че много често проституцията прераства в трафик на хора, които биват заробвани.

Албена Стамболова посочи, че възрастта в тази професия е основен фактор. А според изследването има проституиращи лица от силно патриархални общества - роми, турци и българи, както и наркозависими проституиращи.

За най-младите проституиращи, причините обикновено са свързани с проблеми със семейството. По-възрастните пък приемат, че са попаднали в категорична изолираност, не могат да се впишат в обществото и за тях са напълно недостъпни институциите, образователната система, пазара на труда, като не вярват, че могат да намерят удовлетворение от практикуването на друга професия.