"Проблемът, който засягаме е изключително тежък. Истината за психиатричната помощ за България е изключително болезнена и е отразена в Комисията по изтезания в Европейския съюз". Това заяви министърът на здравеопазването Христо Хинков на кръгла маса на тема Кръгла маса на тема "Актуални проблеми на стационарната психиатрична помощ", на която бяха представени резултати от извършена проверка под ръководството на Софийска градска прокуратура (СГП) във връзка с данни за системни нарушения в лечебните заведения за стационарна психиатрична помощ.
Има болници, които не са били обект на проверката на СГП, а би трябвало да се видят точно тези болници. Доказателство за установените нарушения на Комисията по изтезания в ЕС - един млад човек на 24 г. изгорял жив в психиатрична болница в Ловеч. Въпросът е какво правим с психично болните хора в България, запита Хинков.
Как да се измъкнем от този омагьосан кръг, в който се въртим 50-60 години. Как можем да променим условията, в които лекуваме и гледаме психично болните хора, продължи да задава въпроси здравният министър. Той настоя психиатричната помощ да се приравни към останалата медицинска помощ в България. Колкото се може психиатрията трябва да се придвижи вътре в самите големи градове. В момента има само 12 центъра за психично здраве в цялата страна, посочи Христо Хинков.
Той настоя да се изградят още 12 центъра за психично здраве в останалите области на страната, включително и в София, където трябвало да се открият още 2 или 3 нови центъра. Най-близката психиатрия до София е в Нови Искър, която трябвало да се премести в столицата, настоя здравният министър. Немалка част от психично болните са осигурени по-различен начин и трябва да се създаде система, която да финансира психиатричната помощ с договор с НЗОК, предложи Христо Хинков, според когото така психиатричната грижа ще се доближи до нормалното и ще има добър ефект върху отделенията в многопрофилните болници.
Шефката на СГП Илиана Кирилова обясни, че в Народното събрание се заговорило за светлина, като тя се надява поне един лъч да стигне до хората, които наистина са забравени. Прокуратурата, освен обвинител, има и човешко лице и Кирилова се надява всичко това да се разбере. Тя се надява да се промени чл. 82 от Закона за здравето, който изключва клиничните пътеки по отношение на психиатричната помощ. Без промяна на законодателството клиничните пътеки няма как да бъдат приети да се сключи договор с НЗОК, изтъкна градският прокурор.
Кирилова се надява да не бъде отнета възможността на прокуратурата да прави лични проверки в местата за лишаване на свобода и хората, настанени с принудителни мерки в лечебните заведения. Всички институции проявяват грижа към психиатричната помощ и психичното здраве, но всички се питат ще има ли клинични пътеки и кадри, които да обслужват психиатричната помощ. Нашата държава се приема като държава на изтезанията, толкова време тези следи, свързани с проблемите в психиатричната помощ са замитани и има критика към прокуратурата, която е трябвало да се включи много по-рано, каза още Илиана Кирилова.
Говорителят на СГП Десислава Петрова представи информация за проверки, които прокуратурата е извършила през септември месец миналата година. СГП е проверила общо 8 психиатрични болници, а целта е била да се установят обстоятелства за спазване на нормативни изисквания за лечение на лица, които се прилагат принудителни медицински мерки, гарантиране правото на достъп до лечение, третиране на пациентите в лечебните заведения и гарантиране спазване правата им. От проверките не са били заварени действия или бездействия, свързани с насилие, спрямо пациентите, нито следи от такива.
Не бе установена и застрашаваща живота или здравето на пациентите обстановка. Не бяха установени нарушения, свързани с прилагането на временни мерки за физическо ограничаване на пациентите в проверяващите психиатрични структури. СГП били подготвени, ако установят престъпления, веднага да се предприемат действия по разследване.
Установено е: фармакологично лечение, права за хоспитализиране и дехоспитализиране на пациенти, не са установени данни за незаконосъобразно прилагане на медицинските мерки, установено е, че е имало видеонаблюдение и др.
Пропуски: критично малък брой психиатрични легла, в това число и спешни психиатрични легла в столицата, различен начин на финансиране на психиатричните структури - по Методика за субсидиране на лечебните заведения на Министерство на здравеопазването и на принципа на утвърден бюджет.
Държавата трябва да помисли за грижата, която дължи към персонала на лечебните заведения, подчерта Петрова.
Опако
на 30.01.2024 в 05:00:34 #2Категоризацията е изцяло научна - законът или други държави нямат никакво отношение към нея! Само специалисти могат да се произнасят дали дадено лице е опасно или не! НК постановява, че при наличие на противообществено поведение, се търси наличие на спеифични заболявания, характеризиращи се с опасно за себе си или околните поведение. Образува се предварително разследване, с цел събиране на информация за деятеля - обикновено от съседи, домоуправителя и т.н. Прокурорът иска писмено информация от психиатрията дали извършителят е бил регистриран в миналото при тях. Въз основа на тези данни, той взема решение дали да се образува досъдебно производство, с цел набиране на още доказателства или да прекрати преписката - законът е добре уреден в това отношение.
shtimpo
на 29.01.2024 в 18:58:15 #1Да ги изградим, добре. Ами законовата част как ще я решим? От нас ли зависи кое ще категоризираме като психическо заболяване или от други държави? Или пък от някое НПО? Дайте да си го кажем направо - понякога не е виновно магарето, че не ще да дърпа каруцата…