Докато въпросът с надпечатаните бюлетини в костинбродската печатница чака отговор от разследващите, се появи ново съмнение, този път заради огромното наднормено количество на поръчаните и произведени печати за секционните избирателни комисии. Това показва съвместно проучване на Mediapool и блога "Отворен парламент".

Според обществената поръчка , чийто възложител е Министерският съвет, който отговаря за организационно-техническата подготовка на изборите, варненската фирма "Принтмарк" ООД е трябвало да изработи 13 550 печата за секционните избирателни комисии (СИК), 1030 печата за подвижните СИК и 31 восъчни печата за районните избирателни комисии (РИК). Поръчката е на стойност 39 474 лв. с ДДС и е изпълнена в срок, потвърдиха пред Mediapool от фирмата.

Бройката на поръчаните печати надвишава с около 2500 броя на секционните избирателни комисии. СИК в страната са малко под 12 000, а подвижните СИК за тези избори бяха 84.

Печатите са с около 1500 повече от самите комисии, а комисиите, обслужващи хора с увреждания, са "подсигурени" с около 900 печата повече.

В същото време поръчката на печати за районните комисии съвпада напълно, там не са били предвидени никакви резерви.

На 1 април, когато администрацията на Министерския съвет прави поръчката за печатите, все още няма точно заявено количество на подвижните урни за цялата страна.

11 април бе крайният срок, записан в хронограмата на ЦИК за подаване на заявления от хората в неравностойно положение. В началото на същия месец ЦИК твърдяха, че има твърде слаб интерес към подвижните секции.

Според обясненията на ЦИК ролята на резервните печати е ясна, тъй като имало години, в които те се чупели и секционните комисии нямало как да продължат работата си. Колко резервни трябва да се произведат обаче е неясно, тъй като това не е посочено в Изборния кодекс.
"Докато за бюлетините ние знаем, че се печатат с 10% повече от избирателния списък, такъв текст за печатите няма, но здравата логика сочи, че трябва да има резерва", обясняват от комисията.

По неофициална информация на Mинистерския съвет в бройката 13 550 печата влизат и тези за избирателните секции в чужбина и 10% резерв - както за СИК в страната, така и зад граница. Това обяснение, обаче не отговоря на въпросите за допълнителната бройка, при положение, че избирателните секции и в и извън страната общо са 11 902 , а произведените отгоре печати за с 13% в повече.

Другото смущаващо число от 1050 печата за подвижни комисии също имало своето обяснение. "Взехме населението на дадена община и средно аритметично предвидихме печати, понеже нямаше как да се синхронизираме със срока на ЦИК за заявленията за гласуване от дома", обясниха от още от МС.

ЦИК разясниха и процедурата, по която един печат се сменя с друг. "При повреда на печата от секционната избирателна комисия се обаждат на районната, която сигнализира на областната администрация. След това отговорник от областта и представител на РИК отиват в секцията, подписа се протокол и печатът се сменя", посочиха от ЦИК. Всеки от произведените печати има уникален номер и би трябвало да се нарани, което му осигурява и уникален отпечатък, а в протоколите се записват двата номера на печатите, които се полазват. След края на изборния ден те се прибират в чувала при бюлетините и се съхраняват до следващите избори.

В закона обаче няма ясен и еднозначен текст какво се случва с произведените резервни печати.

Към момента печатите от изборите все още се пазят, както и допълнителните бюлетини, твърдят от Централната избирателна комисия.
"Когато ситуацията се успокои, те тогава ще бъдат унищожени, а използваните бюлетини ще се съхраняват в областите до следващите избори", казват от комисията.

Междувременно проверка показва, че сигналите за проблеми с печатите в изборния ден не са никак малко. В РИК-Перник например е постъпило оплакване от страна на председател на секционна комисия в града за неправомерно изнесен печат.

Отново в същия район постъпва жалба от СИК 19 в града, където печатът изобщо не е наранен, каквото е указанието на ЦИК. Районната комисия смята жалбата за основателна, но твърди, че "нарушението не може да бъде отстранено", поради това гласуването е продължило.

Подобно нарушение е регистрирано и от РИК-Хасково, но там урната с пуснатите бюлетини, подпечатани с немаркиран печат, е запечатана и гласуването е започнало наново след нараняването му.

ЦИК все още не е обобщила сигналите, постъпили в изборния ден и затова конкретна информация къде е имало злоупотреби или опити за злоупотреби с печатите в секциите няма.

От комисията обаче неофициално заявиха, че в процеса на разглеждането на жалбите се е констатирало най-масовото оплакване - печатите не са наранени.

В ЦИК не се наемат да правят каквито и да е предположения защо се е случило това. Оттам също така отричат да имат каквато и да е било комуникация с администрацията на МС по темата за печатите.
"За секционните комисии от МС преценяват. Нито са ни питали, нито ние сме давали становище каква бройка е необходима", твърдят от ЦИК.