Иде ли застрахователен хаос?

През последните дни на застрахователния пазар избликна скритото напрежение, което по-осведомените хора наблюдават вече седмици наред.

Група водещи застрахователни компании се обърнаха с призив към Съюза за стопанска инициатива, в качеството му на представителна работодателска организация, член на Националния съвет за тристранно сътрудничество, да упражни граждански контрол по отношение на неясната ситуация около регламентацията на застраховката “Гражданска отговорност” на моторни превозни средства.

Действително, за голяма част от публиката, която не е пряко ангажирана в работата по Кодекса за застраховане, ситуацията около тази застраховка е обвита с гъста мъгла.

Може би не чак като онази – лондонската от произведенията на Артър Конан Дойл, но достатъчно плътна, за да създаде реални притеснения в обществото.

От една страна, в момента продължава да действа т. нар. “Наредба № 18”, в която се определя минимална рискова премия по застраховката “Гражданска отговорност”.
От друга страна, от медиите (най-вече електронните), ни залива кампания, внушаваща необходимостта от незабавна и пълна либерализация на пазара.

Нервността и на застрахователите и на потенциалните застраховани е напълно разбираема – “кампанията” по “Гражданската отговорност” е пред старта си, към Нова година ще изтече валидността на поне един милион полици, а правилата по които ще се играе, изобщо не се знаят.

В парламента продължава работата над новия Кодекс за застраховане, като очакването е той да бъде приет на второ четене до Нова година.

Може да се смята, че докладчикът по законопроекта Йордан Цонев е силно мотивиран “да се вмести” в този срок.
Но съвсем не е ясно, в какъв срок ще бъдат подготвени подзаконовите нормативни актове за прилагането на Кодекса, без които за съжаление няма как да се мине.

Възникването на правен вакуум, точно по отношение на застраховката “Гражданска отговорност”, може да се окаже неприятен “коледен подарък” и за застрахователи и за застраховани.

Едновременно с натрупалото се “статично електичество” около правната уредба на “Гражданската отговорност”, драгите телевизионни зрители бяха облъчени с ударна PR кампания, която по същество се свежда до предложението да се премахне минималната рискова премия по тази застраховка.

Тук няма да се спираме на “достойнствата” на въпросните телевизионни клипове, чийто по-внимателен анализ сочи стремеж към подсъзнателни внушения, за това как една застрахователна компания едва ли не вече е свалила цените.
Това няма да е нито първият, нито последният случай на подвеждаща реклама у нас.

По-важно е да анализираме най-вероятния сценарий за поведението на играчите на застрахователния пазар след евентуалната “незабавна пълна либерализация” и премахване на минималната рискова премия по “Гражданската отговорност”.

Без да имам особена склонност към апокалиптични сценарии, не мога да не посоча сериозната вероятност от възникване на застрахователен хаос.
Може да се спори около конкретния размер на минималната премия, но е вън от съмнение, че съществуват граници, под които слизането е недопустимо.

Тази граница е обект на актюерски изчисления.
Каквато и конкуренция да възникне, сериозните застрахователи няма да слязат под границите, които са изчислили. Иначе те ще изложат и себе си, и застрахованите на недопустим риск.

Тук обаче е напълно възможно да се появят някои пазарни играчи, които и до сега са давали доказателства, че не се отнасят с особено уважение към професионалната етика и добрите практики.

Не е нужно да се назовават имена на компании – публиката и без това следи различните драми с влизане и излизане на синдици и с отнемане на лицензи.

Изкушението пред някои застрахователи, които и без това са на път да си ходят под напора на пазарната логика и на собственото си лошо управление, ще бъде огромно.
За тях няма да бъде неприемливо да подложат клиентите си на огромен риск и да слязат рязко под разумните цени в името на “ударно” събиране на постъпления от “голям оборот”.

Риска за собствените си компании те отдавна са прежалили.
Ако възприемем по-груб език, трябва да кажем, че ще се намерят “пазарни играчи”, които ще се включат в конкретната битка с ясното съзнание, че не смятат после да плащат щети.

Възможността за подобно развитие на нещата изобщо не е само теоретична.
На пазара присъстват поне няколко компании, от които са останали само “кухи черупки”. Точно компаниите от тип “безстопанствена раковина” ще предложат най-ниските оферти.
От своя страна, до този момент никой не е предложил механизъм за пресичане на дъмпинга в условията на пълна либерализация.

Компанията, която в момента харчи значителни суми, за да създава обществено настроение за незабавно премахване на минималната премия, най-вероятно ще остане неприятно изненадана от подобен развой на събитията, както и от подминаващият я финансов поток.

Клиентите, които не биха се замислили над най-ниските оферти, ще отидат най-вероятно при безотговорните играчи на пазара.
После ще има лошо подведени граждани, които от застраховани ще се трансформират в потърпевши и “ще си прекарват весело” в съдебните зали.

След това същите потърпевши граждани “ще се забавляват” с вадене на изпълнителни листове.
Ще има, разбира се, и няколко изпаднали в ликвидна криза компании, както и няколко отнети лиценза.

Що се отнася до съотношението между пазарния дял на трите компании - най-силни при застраховката “Гражданска отговорност” и дела на поборниците за “ударна либерализация” с “индивидуални застрахователни премии”, то ще се запази горе–долу в същата пропорция.

Междувременно, докато се занимаваме с краткосрочна футурология и чертаем сценарии за поведението на застрахователния пазар, никак не е изключено да видим по улиците на София и на областните градове, стройни колони от автомобили на протестиращи таксиметрови шофьори, които отново ще се окажат обект на дискриминация по професионален признак.

Известно е, че времето на пребиваването на едно такси на улицата надвишава в пъти времето, през което се возят повечето от останалите автомобилисти.

По чисто обективни причини такситата трупат “биографии” и в пътната полиция, и в застрахователните компании.

Застрахователите отлично знаят, че има таксиметрови шофьори, които ги навестяват по четири - пет пъти годишно с някакви щети, без изобщо да принадлежат към групата на "убийците по пътищата".

Но точно по тази причина, таксиметровите шофьори априори ще трябва да се подготвят психологически, че ще плащат най-високите размери на застрахователната премия по “Гражданска отговорност”.
Те и сега си плащат двойно по-голямо автокаско, така че няма да им е за първи път...

Е да, но струва ли си заради ентусиазма на някои застрахователи, които са си направили криво сметката, пак да “обрулим” едно цяло професионално съсловие ?!

Някой би могъл да отправи упрек, че тук се иронизират идеите за справедлив размер на застрахователната премия и либерализацията на застрахователния пазар.
Съвсем не е така.

Идеите за диференциране на премиите не са измислени в България преди месец – два.
Системата “бонус - малос” е ВЪВЕДЕНА още през 1914 г.
Само че, там се използуват групови, а не индивидуални критерии.

Всеки студент по застраховане ще потвърди, че “индивидуалната застрахователна премия” по “Гражданска отговорност” е своеобразен абсурд.
Точно затова, никой не казва по какви точно критерии ще се извършва диференцирането на “индивидуалната” застрахователна премия за “добрите” и за “лошите” шофьори.

Общи ли ще са тези критерии за всички компании или всеки ще въвежда някакви свои собствени корпоративни иновации?! Ако са общи – ще контролира ли някой коректното им прилагане и как?

И понеже от трагичното до смешното е само една крачка, стигаме до един от “гордиевите възли” на “феномена” индивидуални застрахователни премии по “Гражданска отговорност”.

От медийните изяви на застрахователите изобретатели става ясно, че каквито и да са критериите, те по някакъв начин ще отразяват поведението на шофьора на пътя и това, което му се е случвало през предходната година.

Само че застрахователите няма от къде да научат за преживелиците на съответния водач.
Застрахователните компании нямат никакъв достъп до информационните масиви на МВР, респективно на “Пътна полиция”.

А без “катаджийската” информация на тях няма да им остане друго, освен да хвърлят боб или да карат клиентите си да се заклеват с най-страшни клетви над умрели котки - подобно на Том Сойер и Хъкълбери Фин - какви постижения имат по републиканската пътна мрежа за отчетния период.

Какъв е тогава смисълът от сложни диференциации на застрахователните премии по “Гражданска отговорност” за добросъвестни и безогледни шофьори, след като липсва изходната информация.
Кой застраховател управлява риска без статистика? Риторичен въпрос, разбира се ...

Ние не се застъпваме за безкрайно протакане на либерализацията на застрахователния пазар, нито пък си и помисляме да създадем поредния повод за “жълто” или “червено картонче” от Европейската комисия.

По всичко личи, че оптималното решение трябва да се търси в своевременното приемане на Кодекса за застраховане, съчетано със запазване в сила на сегашната регулационна “Наредба № 18” до 30 март 2006 г., чрез съответна преходна разпоредба в Кодекса.

Това ще позволи да се завърши изработването на съответните подзаконови нормативни актове, както и уреждането на необходимото информационно осигуряване на самите застрахователи.

Ще трябва малко време и за да се обяснят на водачите на МПС новите правила.

Едновременно с това, пълната либерализация на застрахователния пазар ще изпревари началото на поредния мониторинг от страна на Европейската комисия.
Така няма да има заплаха от “задействането” на някоя от т. нар. “малки” предпазни клаузи.

В крайна сметка, ние нямаме право да излъжем нито застрахованите, създавайки предпоставки за злоупотреби, нито пък Европейския съюз, представяйки непрецизирани текстове за негови изисквания.

Стахановският метод при създаването и въвеждането на хармонизирано законодателство, трябва да бъде изоставен и нещата да се изпипват.

Без размотаване, но и без лозунги и подвеждащи внушения.