Твърдо решилите да отидат до урните и да гласуват са около 2,2 млн. души. Това показват данните от проучването на СОВА ХАРИС, провела се в периода 26-31 януари 2021 г. сред 1000 български граждани. Данните от проведеното проучване показват, че напълно сигурните, че ще гласуват, са намалели до 40% от избирателите. Други 25% души твърдят, че са в известна степен сигурни, но имат колебания. ¼ от избирателите имат опасения, че гласуването представлява потенциална опасност за тях и могат да се заразят с Ковид-19. Все повече граждани изпитват трудност при определяне на техния политически представител във властта, което е проблем при легитимността на държавното управление у нас. 25% от избирателите, гласували на предишните парламентарни избори, имат проблем не толкова с това, за кого да гласуват на 4 април, а с това, дали да гласуват въобще. Този дял представлява 40% от активните гласоподаватели.

От очертаващата се по-ниска избирателна активност предимство получават трите системни партии: ГЕРБ, БСП и ДПС. И при трите малко над 60% от заявилите, че ще гласуват за тях, са твърдо решили да гласуват. Към момента ГЕРБ се очертава като първа политическа сила с твърде крехка преднина пред БСП. До изборите тази разлика може да се увеличи, но може и да бъде стопена. За ДПС резултатът е близък до този на предишните парламентарни избори. Вероятно резултатът за ДПС ще бъде по-висок от регистрирания в изследването, което дава шанс на Движението да закрепи своите позиции кат балансьор на българската политическа сцена, отчитат от СОВА ХАРИС.

Снимка 517604

Източник: Сова Харис

Според получените резултати, "Има такъв народ" е четвъртият политически субект, който не би трябвало да има проблеми с прескачането на бариерата за влизане в следващия парламент. Липсата на пряк контакт с избирателите обаче може да се окаже неблагоприятен фактор в последния етап от предизборната надпревара и значителна част от симпатизантите им да останат в позицията на зрители, вместо на гласоподаватели.

Според регистрираните резултати, към момента още три формации преодоляват избирателния праг от 4% за влизане в парламента: "Изправи се.БГ" с 4,7 от действителните гласове, ВМРО (4,4%) и Коалиция Демократична България (4,1%). Формацията на Мая Манолова е във възходяща тенденция, което се дължи на присъединяването към нея на Отровното трио.

Резултатите открояват поне още шест формации, които могат да регистрират резултат, представляващ интерес от гледна точка на политическо присъствие и на евентуални коалиции. Най-масово подкрепена от тях е парламентарно представената ВОЛЯ (2,8% от действителните гласове). Следват НФСБ и АБВ с по 1,7%. Формациите в този спектър губят от появата на новите субекти, най-вече от проекта на Слави Трифонов. От друга страна, те могат да разчитат на това, че разполагат с изградени структури.

"Републиканци за България" имат възходящо развитие, като в момента достигат подкрепа от 1,5% от действителните гласове. Цветан Цветанов се налага като активен критик на Бойко Борисов и не знаем докъде ще стигне в тази роля. При всички случаи обаче вече има присъствие. Регистрираният резултат за АТАКА е 1,3%, за "Възраждане" - 1,1% от действителните гласове.

Снимка 517605

Източник: Сова Харис

Нивото на доверие в ЕС (56%) значително надвишава това към българските институции. От вътрешните организации по този показател Президенството традиционно заема първото място с 42% доверие. Следват силовите министерства, отговарящи за реда и сигурността, като МВР (37%) и МО (36,8%). Доверието към Правителството обичайно се свежда до подкрепата на електоратите на съставляващите го партии (25,6%). При Прокуратурата отбелязваме известно повишение спрямо предишни показатели (18.7% ). В дъното на тази своеобразна класация са Съдът (14,7%) и вече отиващият си Парламент (13,7%). 40% от гласоподавателите смятат, че управляващите няма да осигурят условия за честни и демократични избори.