Столичната община ще отбележи 132-та годишнина от навлизането на руските освободителни войски под предводителството на генерал Гурко в София.
От 10.00 ч. ще бъде отслужен благодарствен молебен в църквата "Света Неделя", след което ще се състои литийно шествие до Паметника на Цар Освободител и празнично биене на камбаните на централните софийски храмове.
В 11.00 ч. ще бъдат поднесени венци и цветя пред Паметника на Цар Освободител, а в 11.30 ч. ще има празнична програма пред Паметника на българския опълченец.
USD
CHF
EUR
GBP
nono
на 04.01.2010 в 10:15:50 #9Пътуване из Новата Европа* - България влезе в Европейския съюз през 2007 г, но не успява да се освободи от хватката на бившия голям комунистически брат. Битието, начинът на живот и търговията напомнят за Русия. Това отчайва дипломатите от старата Европа, които работят на място. Ох, как вдигат пара нашите европейски дипломати в София. От едно посолство в друго се носи хор от оплаквания, недоволство и даже отчаяние. Разказите са точно едни и същи: "Мафия, няма правосъдие! Не искаме руски модел в Европейския съюз!" Впрочем, ако нещата не се променят бързо, всички наши дипломати ще пазят твърдо ключа от 10-те милиарда евро отпуснати от Европейската комисия на България. Като че ли това е Конго! София все пак не е Поант-Ноар**. Столицата на тази България с малко повече от осем милиона население е доста по-развита от Букурещ, например. Нейните жители, въпреки цифрите обявени от икономистите, показват стил на живот който няма какво да завижда на нашите големи провинциални градове. Блоковете по кварталите не са запуснати като в Будапеща. Но България минава за "див изток" (far-east), който даже не можем да се осмелим да сравним с Румъния и Унгария. Всичко, за което западноевропейците не си позволяват да упрекнат тези две страни, е резервирано за българите. Наистина, революцията от 1989 г. в София е просто дворцов преврат, след който бившите управляващи комунисти, сега социалисти, си разделят богатствата на страната. Но точно същото се случи и в Букурещ и в по-малка степен в Будапеща. Колкото до етническият национализъм, с който всички екс-комунисти си служат, за да прикрият обръщането на сакото, тук той е бил антитурски. Днес той е спомен. От 1989 г мюсюлманите и турците имат същите права, както и другите българи. Откъде тогава идват упреците на европейците към българите? Разбрах го като присъствах на една изложба на италиански бижута в моден магазин в София. Френско шампанско и ирански хайвер. Високи манекенки, облечени от Дрис ван Нотен и Диор посрещат гостите, които пристигат в коли с шофьори. Охраната чака отвън на студа. През витрината тя наблюдава "шефките", които се целуват с "най-добрите си приятелки" под светкавиците на фотографите. Атмосферата е съвсем в духа на наследниците на апаратчици в модните места в Москва. В една страна, в която половината от населението живее под прага на бедността, това е едно от нещата, които притесняват нашите дипломати. България е част от Европейския съюз, но живее "а ла Рюс". И това не минава. Кортежи от бронирани коли Тези, които могат демонстрират богатство. Такива са кръстниците, които се движат с кортежи от бронирани коли. Те държат феодално цели градове, даже и региони. Разпределят си обществени поръчки, въртят пари в техните си кланове. И толкова по-зле за останалите. България е малко като Сицилия на Европа през миналия век. Само че нашата периферия днес не е Палермо, Ирландия, Шотландия или Пелопонес, а Русия. Намирам в София тази линия на разлом, на културна особеност, която никъде не съм чувствал толкова силно в Централна Европа. Литва, Латвия, Естония, Полша, Унгария, Чехия, Словения и Румъния подчертано обръщат гръб на Русия. Те откровено я мразят, дори да са принудени да се съобразяват с нея заради енергийните доставки. Сърдитостта им се поддържа до степен да харесват Германия въпреки ужасните спомени оставени от нацистите. В София привличането и отблъскването се съчетават. Но в управленските среди преобладава симпатията. Миналия февруари в Москва, българският президент Георги Първанов откри годината на България в Русия. Той припомни, че "времето не може да изтрие добрия спомен за руските войници, които се сражаваха за свободата на България." Декларации, които не са мислими за останалите страни от Централна Европа. Във Вилнюс естонците*** дори преместиха паметник на руските войници. България според оценката на много дипломати все още е сателит на Русия. Отпечатъкът оставен от Съветския съюз е дълбок. В София той е имал тежка ръка след 1947, защото страната е била във войната срещу СССР и местните комунисти са били в слаба позиция. Тази жестокост е оставила следи в съзнанията. "Дисиденството в България е загинало в концентрационните лагери в самата България - казва Георги Жечев, професор в Софийския университет - Нашата история е серия от катастрофи, които вечно се повтарят. Ние винаги сме били под иго." Александър и Мария Вазови на 81 и 75 години ме интересуват, защото са от поколението, върху което се е стоварил с пълна сила камшика на комунизма. Те имат повече право да съдят какво е станало по-добре или по-зле в живота им за последните 20 години. Той с хубавата си усмивка е малко глух, резултат от немската бомба, паднала в близост до убежището, където се криел със семейството си. Бивш преподавател по руски, Александър е обвинен в "организиране на посещения на църкви с учениците" и е принуден да напусне преди да се пенсионира. Кокетният им апартамент е пълен с книги и със стилни произведения на български художници. Мария сервира кафе и бисквити. Александър събира трохите и ги слага в една кутия. "Стари рефлекси" - извинява се той с усмивка. Слушам го в продължение на час, два... Имам усещането, че съм в Хавана или, че препрочитам "Кучешко сърце" на Булгаков. Подтискащо е. Той ми разказва за училищните програми, които трябвало да бъдат одобрени от Москва, за съседите по етаж, които пишели доноси за най-малките детайли от ежедневието, за посещенията в комитета на Партията в София, за мъката на хората, които не са смеели да изразят друго мнение освен това, което е прочетено във вестника на Партията или това, което са чули по радиото. Спира да говори и отпива от кафето, след което ме поглежда и казва: "След 1989 г. отидох да прочета досието си в тайните служби. Имаше 78 страници с доноси отвсякъде. Оказва се, че съм живял без приятели" След дълга пауза продължава: Днес можем да говорим свободно, но в политиката са същите лица. Без радикални мерки нищо няма да се промени. България сега
Mars
на 04.01.2010 в 10:04:19 #8Да, 132 години, откак София става свободен от поробителите османски турци град! Но днес София не е столица на свободна България - тя е столица на колонизирана и отново поробена България, но сега от много нови колонизатори и поробители! На първо място североамериканци! След тях или заедно с тях колонизатори и поробители са ни турците, гърците, евреите, германците ... под формата на различни уж международни институции и организации: МВФ, СБ, НАТО, ЕС ... А т. нар. и боготворени от управниците ни "чуждестранни инвестиции" са форма за икономическо и социално колонизиране и поробване!
Draganov
на 04.01.2010 в 10:01:54 #7Аз едно не мога да разбера - в стремежа да разшири империята си, Русия е помогнала и на други дьржави (Гьрция, Румьния) да се освободят от турците. Защо обаче само в Бьлгария има хора дето ги кефи да лижат руски задник
Това че по времето на комунизЬма ни промиваха мозьците е ясно. 
Ама сега...? 
don_reas
на 04.01.2010 в 09:33:53 #6pavel 66 , за съжаление трябва да се съглася с теб ! През последните 20 години американското лоби в БЪлгария сътвори нечувани поразии с нашата нация! Циганизация, ислямизация, изкуствено създавани кризи! Превърнаха младите хора в дебили !
don_reas
на 04.01.2010 в 09:31:23 #5chjornajat kot
на 04.01.2010 в 07:26:37 #4" Навършват се 132 г. от Освобождението на София "
----------------------------------------------------
От кого е освободена София ? 
Чорлав
на 04.01.2010 в 07:22:57 #3Без паника, робе. Сега господарят ти е друг. Ран-Ът преуспявят там, където СССР не си е и помисляло да пипа.
Kotka
на 04.01.2010 в 07:22:55 #2132-та годишнина от навлизането на руските освободителни войски под предводителството на генерал Гурко в София
руските освободителни войски
Civic Mundi
на 04.01.2010 в 05:37:11 #1Освобождаването на България или навлизането на руските войски е тема с много противоречия. Един от нашите големи революционери от онова време е казал: ''Които ни освободи, тои ще ни зароби''. Повече от сто години, след тази ''услуга'' още плащаме цената. Имперският план никога не е предвиждал освобождаването на България. Разширяването на империята е спряно от един малък на ръст, но голям по дух човек, Стамболов. Днешните агенти на Русия у нас съживяват пъкления план за анексирането на България. Ако не бяхме влезнали в Европа, азиятците щяха се изсипат кат лавина с калните си ботуши.