Около 90% от регистрираните смъртни случаи при египетския лешояд се дължат именно на използването на отрови. Toва заяви в интервю за news.bg Стоян Николов от Българско дружество за защита на птиците във връзка с изготвянето на Национална стратегия за борба с отровите в дивата природа.

Той посочи, че много малки количества от силен пестицид могат да убият огромен брой животни. "Таблетка с размера на хапче аспирин може да убие 20 души, няколкостотин птици и хиляди гризачи. Отровите са опасни субстанции, които нанасят сериозни вреди върху хората и носят риск за живота на хората", предупреди Стоян Николов.

Той участва в работна среща за разработване на национална стратегия за борба с използването на отрови и отровни примамки в България, провела се в София на 26 и 27 ноември.

Една от основните групи животни, които страдат от отровите, са лешоядите, а най-застрашената птица в Европа е египетският лешояд.

Според него ефектът при разпръскване на отрови в дивата природа има каскаден характер. Използва се отрова от едно животно, то умира, а след това идват други животни да го изядат, в резултат на което и те умират. Така ефектът се разпространява по цялата хранителна верига.

Припомняме, че най-скорошният регистриран случай на отравяне на защитени видове бе през септември месец, когато в района на Своге бяха отровени осем белоглави лешояда и един скален орел, а през март 2017 г. в Кресненското дефиле загинаха над 30 белоглави лешояда.

Разследват смъртта на лешояди от защитен вид

Разследват смъртта на лешояди от защитен вид

Мъртвите птици бяха открити в с. Бов

От Българско дружество за защита на птиците предлагат няколко мерки за ограничаване използването на такъв тип отрова. Те са насочени в няколко направления, сред които промени в законодателството, защото, по думите на Николов, има дупки в него. Като проблем от БДЗП виждат и изграждането на нужния капацитет, както и осигуряване на нужния човешки ресурс в институциите.

Освен това трябва подобряване на координацията между отделните институции, тъй като в момента няма единен протокол, който да вменява нужната отговорност и коя институция за какво отговаря. Липсата на такава организация е причина да има толкова малко регистрирани случаи на отравяне, както и да са толкова малко случаите, които да са завършили успешно в съда с наказание за виновните. Установените случаи например в Кресненския и Искърския пролом все още са под въпрос как ще завършат. Много е трудно събирането на доказателства. Трябва да има доизгради и капацитетът в сферата на токсикологията.

Българско дружество за защита на птиците настоява още за образователни и превантивни мерки. Обществото не знае за ефекта от отровите и много хора, които ползват такива опасни препарати, не знаят, че причиняват смърт при застрашени или редки животни от дивата природа, призна Стоян Николов.

Според него трябва да се намерят ефективни начини да се намалят загубите в селското стопанство и земеделието, за да се избегне използването на такива отрови.

В инициативата за изготвянето на Национална стратегия за борба с отровите в дивата природа се работи от години и обединява усилията на природозащитни неправителствени организации и отговорните институции като МВР, БАБХ, агенция "Митници", МОСВ. Идеята е да се постави проблемът за използването на отрови в нелегалните аспекти, защото проблемът съществува от години, обясни Николов.

По думите му този проблем е залегнал като някакъв вид култура, много труден е за идентифициране, поставяне в съда, взимането на решения и нанася огромни щети в биоразнообразието. Проблемът е свързан с три сектора - земеделието, ползването на пестициди в селското стопанство и загубите, които животновъдите търпят от едри хищници, както и в сферата на лова, поясни Стоян Николов.