Разликите в данните на социологическите агенции за подкрепата за политическите партии са естествени, обратното би било признак, че те са зависими.

Това заяви пред БНР Марчела Абрашева от социологическата агенция „Галъп".

„Бих се притеснила, ако всички агенции започнат да дават абсолютно еднакви проценти, които не мърдат във времето. Това би ме усъмнило в независимостта на агенциите и в независимостта на отговарящите. Различията са по-скоро естествени, отколкото отклонение.  Различието в числата, когато основните факти, които повечето агенции наблюдават, са едни и същи, следователно нова е тенденция, на която може би си заслужава да обърнем внимание." - коментира Абрашева.

Геновева Петрова от "Алфа рисърч" допълни, че, за да се справят с динамиката в общественото настроение, социолозите са сгъстили честотата на изследванията.

„Правейки периодичнои проучвания, регулярно, ние проследяваме тенденциите. Именно това  ни дава основание да смятаме, че резултатите, които публикуваме  и обявяваме не са загубили актуалността си. Ние можем да обясним какво се е случило, как се е случило, защо се е случило." - поясни тя.

Ако има разлика между агенциите, тя е в интерпретациите, заяви Петрова. Дамите имат различна интерпретация и за ниския рейтинг на НС.

Според Марчела Абрашева, това не е основание да се смята, че ситуацията в страната е изключително нестабилна.

В последните три месеца повечето агенции съобщават тези 3-4 основни неща под различна форма: Има паритет на двете основни „каращи се" политически сили, с едни гърди разстояние на БСП в момента, които могат да бъдат стопени.

Продължава да съществува граждански потенциал за протест, независимо че искането за оставка радели нацията, има повече симпатизиращи на протестите, отколкото реално протестиращи по улиците и това само по себе си е нещо, което заслужава анализ. Има ниско доверие в институциите, което е малко по ниско от традиционното и ще попречи за трайни реформи.

Петрова заяви, че не вижда полезен ход за парламента и правителството в тази политическа обстановка:

„Не само доверието в парламента е ниско. Ниско е доверието и във всички останали основни институции. Няма вариант да направи полезен ход нито правителство, нито парламент при наистина такава сериозна криза на доверие, което у нас означава действително, че става въпрос за нестабилност на управлението. Не може да разчитаме, че оттук нататък цял мандат те ще управляват в такава ситуация и да разчитаме, че наистина ще постигнат наистина нещо ефективно, нещо добро за хората и т.н." - каза още Марчела Петрова.