Над 20 граждански и браншови организации поискаха отмяна на разрешенията за употреба на неоникотиноидни пестициди, които представляват опасност за пчелите и другите опрашители.
Представители на неправителствени и браншови организации се срещнаха с министъра на земеделието представители на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) във връзка с позволяването на употребата на два неоникотиноида, част от групата на пестицидите, които представляват директен риск.
Разрешенията, които са влезли в сила в началото на февруари 2016 г., позволяват пускането на пазара на двата препарата за растителна защита, чиито активни вещества са неоникотиноидите имидаклоприд и тиаметоксам, за ограничена и контролирана употреба. Те са забранени за употреба на територията на Европейския съюз, но европейското законодателство допуска изключения от забраната, само когато съществува „опасност, която не може да бъде овладяна чрез други разумни средства“ (член 53 от европейския регламент №1107/2009).
Мотивите и обстоятелствата, които предвиждат такива извънредни ситуации при растителната защита, не са били обявени публично, нито пък са били направени консултации с по-широк кръг от заинтересовани страни.
От заповедите, издадени от БАБХ, също така не става ясно дали ще бъде извършен анализ на „ограничената и контролирана употреба“ на разрешените препарати за растителна защита, за да се установят резултатите и ефектите на подобни решения върху популациите на пчели и други опрашители.
Над 20 граждански и браншови организации изразиха безпокойството си относно вземането на решения по подобен непрозрачен начин, които имат отрицателни последици за пчелите и за бъдещето на селското стопанство.
Албена Симеонова, председател на Българска асоциация за биопродукти, коментира: „Никога не ми се е налагало да прибягвам до употребата на неоникотиноиди, за да спасявам посевите си от слънчоглед и царевица. А аз засявам такива. Настояваме да се създаде работна група, която да се заеме с изследване на научните доклади, които обсъждат риска от употребата на неоникотиноидни пестициди за пчелите и другите опрашители. Такава работна група е необходима, за да може обществото и други заинтересовани страни да са наясно с какво се сблъскваме, когато разрешаваме използването на тези химикали в земеделието.“
Исканията на организациите включват незабавно отменяне на заповедите, издадени от БАБХ, и въвеждането на окончателна и пълна забрана на неоникотиноидите, която да обхваща всички видове употреби на тези пестициди, и най-вече - без възможност за дерогации.
„Решенията за дерогации напълно обезсмислят забраната за употребата на неоникотиноидни пестициди. Те не се грижат за опазването на важни опрашители като пчелите, които имат изключително икономическо, социално и екологично значение“, допълва Меглена Антонова, координатор на кампанията за екологично земеделие на „Грийнпийс”- България.
Представителите на институциите отхвърлиха искането за отмяна на разрешенията, но се ангажираха да бъде добавено изискване полетата, засявани с третирани с неоникотиноиди семена да са отдалечени на не по-малко от 3 км от стационарни пчелини.
Същевременно, министърът на земеделието и храните изрази принципната готовност на българското правителство да подкрепи продължаването на забраната на неоникотиноидите в Европейския съюз.