30-ина души, представители на Инициативен комитет „Срещу епидемията от омраза и за прилагането на законите", се събраха на протест пред Съдебната палата.

Те носеха плакати с надписи „Престъпленията от омраза са разрушителни за цялото общество", „Искам справедливост тук, а не в Страсбург", „Мястото на расистите е в затвора, а не в общинските съвети и в Европейския парламент", „Защо българската прокуратура е сляпа за расизма".

Ние протестираме срещу отказите на прокуратурата да образува дела срещу престъпления от омраза, които имат ефект на доминото, подчерта Огнян Исаев. Вече всеки упражнява речта на омразата, защото реално няма съдебна практика и се чувства безнаказан, смята той.

Ние протестираме срещу опитите речта на омразата да се налага като мнение, защото е престъпление, подчерта Исаев. По думите му, броят на примерите за неефективно противодействие спрямо речта на омразата делегитимира независимата съдебна система. Той е убеден, че поради политически и други съображения, пострадалите не получават адекватна защита, каквато им се полага според българските закони.

Пострадалите са принудени да търсят правата си в Страсбург, където обикновено страната ни е осъждана. Ние не искаме това, защото то не оказва никакво отражение върху съдебната практика в България, смята Огнян Исаев. Според него българската прокуратура и българският съд трябва да действат превантивно на речта на омразата.

Нужно ли е да чакаме някой да бъде убит, за да кажем, че наистина това е следствие от словото на омразата, попита той. Ние протестираме срещу опитите на прокуратурата да оправдае бездействието си и да защити извършителите на престъпления, отделни привилегировани лица от българската политика и журналистика, смята той.

Огнян Исаев бе категоричен, че враждебното слово е унищожително за всички. Словото на омразата е последното оръжие на политически трупове и лицемери и подчерта, че речта на омразата е духовен порок, а не истина и свобода на словото.

По думите му в икономически нестабилна Европа единственото спасение на политическите елити е в търсенето и намирането на виновник за провалите им.
Някой, който да носи отговорност за неефективните им политически решения. Все още международните документи по правата на човека ги ограничават да сочат с пръст „ромите", „мюсюлманите" и „имигрантите" за липсата на политическа визия - за България и Европа.