На 1 януари се чества Васильовден.

Църквата чества големия християнски мислител, философ и писател св. Василий Велики (ок. 330-379), наречен още приживе „велик".

Светецът воювал с разпространената през IV в. арианска ерес, която отрича божествената природа на Христос.

Той успява да наложи ортодоксалното християнство в голяма част на източните територии на Римската империя.

На Василий Велики принадлежи и идеята за активното милосърдие и активното добротворство като израз и реализация на Христовия закон на любовта и прошката.

Той организира и първия благотворителен монашески център в Кесария, в който монаси доброволно помагат на болни и страдащи.

На погребението му се стича цяла Кесария, оплакват го вярващи и неверници.

На този ден именници са Васил, Василкa, Вeсeлин, Вeсeлинa, Вeсeлa.

Преди разсъмване започва обичаят сурвакане.

На този ден дружини с маскирани лица сурвакат по къщите.

Първият залък от погачата момите и ергените слагат под възглавницата си, вярвайки, че когото сънуват, той ще е бъдещият им съпруг (съпруга).

Около огъня или трапезата се гадае за предстоящи сполуки през Новата година.