2013 г. започна с надежда. На 13 март за нов папа на Римокатолическата църква бе избран аржентинският кардинал Хорхе Марио Берголио. Изборът на нов папа се наложи след изненадващата абдикация на Бенедикт XVI на 28 февруари.

Аржентинецът прие името Франциск и се възкачи на престола на 19 март, когато се проведе церемонията по неговата интронизация. Заради промяната, която той е успял да направи за краткото време, оглавявайки институцията, която представлява, през декември списание "Тайм" посочи за личност на 2013-а папа Франциск.

Тази година сред претендентите за титлата на изданието бе и разкрилият програмите за следене на САЩ Едуърд Сноудън. От тях стана ясно, че приоритет на американското разузнаване са били Германия и Европейския съюз (ЕС).

Както съобщи в електронното си издание германското списание "Шпигел", позовавайки се на секретен списък от архива на Сноудън, Германия е сред страните оценявани като цел за шпионаж от американската Агенция за национална сигурност.

В обзор от април 2013 г. САЩ определят "приоритетите за разузнаването" по скала от 1 (най-силен интерес) до 5 (най-слаб интерес). В поверителния списък Германия е в средната зона по степен на интерес, заедно с Франция и Япония, но преди Италия и Испания.

Според документа, вниманието на американските тайни служби е насочено най-вече към германската външна политика, както и към въпроси, които са свързани с икономическата стабилност и опасностите за финансовия сектор.

Документът потвърждава, че ЕС е сред целите на шпионите на САЩ. Проучвани са шест области, като темите "външнополитически цели", "международна търговия" и "икономическа стабилност" са с приоритет "3", а новите технологии, енергийната сигурност и въпросите, свързани с прехраната - с "5".

Сред топ-целите за шпионско наблюдение са Китай, Русия, Иран, Пакистан, Северна Корея и Афганистан. Държави като Камбоджа, Лаос или Ватикана пък за САЩ очевидно са по-маловажни от гледна точка на разузнаването, както и повечето европейски страни като Финландия, Хърватия, Дания или Чехия.

Разкритията на бившия електронен специалист, разбира се, силно разгневиха Америка, но нейната дълга ръка така и не успя да го настигне засега. След една брилянтна игра на „котка и мишка" той получи убежище в Москва.

Вярно - засега временно, но то е много по-добре от положението, в което се намират сродни негови души като Джуиан Асандж и Брадли Манинг. Първият е на път да стане постоянно живущ в еквадорското посолство в Лондон, а вторият - вече излежава присъда от 35 години във федерален американски затвор!

Митът за „приятелството" между Големия брат и ЕС рухна с трясък. Срещу лишените от „феър плей" действия на САЩ скочиха двете най-силни държави в съюза - Германия и Франция. Отношенията Брюксел-Вашингтон бяха накърнени необратимо!

Белият дом продължи да трупа негативи и в планините на Афганистан. Въпреки, че, както отбелязва АП, броят на загиналите международни войници в средноазиатската страна през 2013-та година е спаднал в сравнение с предишната година.

Данните обаче подчертават опасностите, пред които страната е изправена след изтеглянето на международния контингент от Афганистан през 2014 г. Според АП през 2013 г. са убити 151 войници. През 2012 г. загинаха 394 души. Повечето убити през 2013 г. са американци - 118. През 2012 г. бяха убити 297 американци.

Жертвите в афганистанската армия и полиция се увеличиха до 2 767 през 2013 г. от 1 870 през 2012-а. Според ООН, до ноември 2 730 цивилни са били убити и 5 169 са били ранени, което е с 10% увеличение спрямо миналата година.

1 788 американци са убити общо от началото на интервенцията в страната през 2001 г. 19 541 са били ранени. Както се вижда, катастрофата е пълна!

С това списъкът на трагедиите донесли човешки жертви през отминалата 2013 г. не се изчерпва. Вместо демокрация „Арабската пролет" докара граждански войни, преврати, атентати, ислямистки тероризъм, масово избиване на цивилни и огромна бежанска вълна, за която не само България се оказа неподготвена.

На 3 юли армията в Египет извърши държавен преврат срещу президента Мохамед Морси, като обяви временно прекратяване действието на конституцията. Самият президент заяви, че е по-добре да умре „изправен като дърво" в защита на институцията си, отколкото да разбие надеждите на египтяните за „демокрация".

До такава „геройска смърт" така и не се стигна. Бързите арести и вкарването в съда на Морси и висшите му последователи обаче не бяха в състояние да спрат развихрянето на кървава гражданска война в Египет!

С неотслабващи темпове през 2013 г. продължиха и сраженията между армията и джихадистите в Сирия.

Изобщо, както заяви в Анкара броени дни преди да напусне поста си главният секретар на Организацията за ислямско сътрудничество Екмеледдин Инсаноглу: „Арабската пролет не е революция, а взрив." Едва ли има какво да се добави.

Но, докато вниманието на световната общественост целенасочено се фиксираше върху Сирия и Египет, лодки-убийци, пълни с нелегални имигранти, потъваха в Средиземно море, току пред вратите на Гърция, Малта или Италия.

Други десетки и стотици хиляди бежанци и имигранти се изсипаха в Турция, Ливан и Йордания, където бяха настанени в бежански лагери, не по-добри от тези, които бяха разкрити в България. Така че позорът не е само наш!

Правителствата на водещите страни от Общността, които заедно с американската и турската администрация провокираха „Арабската пролет" и, в частност, войната в Сирия, си измиха ръцете, оставяйки бедните им роднини от Югоизточна и Южна Европа да оправят последиците от техните „грешки".

Германия изрази готовност да приеме на своя земя до 5000 бежанци, но отиде сама да си ги подбере в Ливан. След това стовари показно няколко самолета с по-образовани и по-заможни, колкото да покаже съпричастност.

Да не говорим с колко усилия Вашингтон бе разубеден от намерението му да обстрелва Дамаск с ракети и бомби. В екипа на Обама имаше много поддръжници на тази идея, но през септември той се освободи от тях и взе решение, че няма да воюва. Това силно раздразни Израел, който вижда в лицето на Сирия най-верният съюзник на Техеран. Но Обама играе вече друга, своя игра с Иран.

Тече едно голямо преобръщане на близкоизточната политика на САЩ. Неслучайно, след като бе договорено провеждането на „Женева-2", сирийските „бунтовници" отказаха да преговарят за мир, а Иран седна на масата на преговорите за ядрената си програма. Но опасността от война в Близкия Изток остава!

Ако някой обаче си мисли, че Западът ще си извлече поуки от „Арабската пролет" и няма да повтори сирийската грешка, той се лъже! Защото по същия повърхностен, предубеден, понякога и престъпен начин, Брюксел и Вашингтон се отнасят към антиправителствените протести в Турция, Русия или Украйна.

Упреквайки властите в „прекомерна употреба на сила", те забравят как собствената им полиция се разправи с движението „Окупирай!" и с бунтовете в имигрантските квартали на европейските градове. Точно този двоен стандарт подкопава най-много доверието в „демокрацията" и нейните „ценности".

Защото радетелите за всякакъв вид търпимост, насаждат нетърпимост към демократично избрани правителства, единственият „грях" на които е, че се опитват да отстояват своите истински национални интереси...

Типичен пример за горното е украинското, което получи от Русия изгоден кредит от 15 млрд. евро при 5% лихва, плюс намаляване с 1/3 на цената на природния газ. Докато ЕС „замрази" преговорите за асоцииране на Украйна, само защото президентът Виктор Янукович отказа да прекъсне традиционните икономически връзки с Русия и да изпълнява „оздравителния" ултиматум на МВФ.

Впрочем, на този етап, въпреки подновените обещания, ЕС едва ли може да даде на Киев повече от предложените 500 млн. евро. Еврозоната продължава да е в криза, а Югоизточна Европа има 3 трилиона дългове!

„Проевропейските" украински протестиращи са или големи наивници, или скъпо платени чужди наемници, които представят асоциирането с ЕС като „споделяне" на западното благосъстояние. Какво освен имигранти ще изнася Украйна, ако бъде асоциирана в ЕС? Въглища, жито или машини?!...

В Европа съвсем не размитат за украински гастарбайтери. Напротив, барикадират се дори срещу евентуални имигранти от България и Румъния. Британското правителство на Дейвид Камерън разработи специален план за недопускане на тези „натрапници" до британската социална система.

Това вече го преживяхме. Впрочем, ако Украйна иска да ни измести от позицията на най-бедна държава в ЕС - да заповяда!

На фона на раздиращия се ЕС, Русия се връща към империята, става православна сила. Нещо повече, Путин събира Берлин, Москва и Пекин! Ставащото в Украйна е част от реализацията на този проект.

Успехът на Москва в Украйна бе последван от много бърз дипломатически демарш от страна на Брюксел - в края на отминалата година бяха подновени дълго замразените преговори между ЕС и Турция. Подписано бе и споразумение за реадмисия на нелегалните имигранти и бежанците от Сирия.

Подписването на споразумението и възобновяването на преговорите за членство на Турция в ЕС дадоха и друг знак - че Европа няма нищо против турското „завръщане" в част от бившите османски земи на Балканите, в т.ч. и в български и гръцки области, стига Анкара да разтрогне съюза си с Москва.

Но 2013 г. показа, че геополитическите интереси на Москва карат руският президент да играе по-активна роля на Балканите. И в този план неосманистките амбиции на Анкара ще срещнат сериозен противник. А освен с имперските амбиции на Русия, Турция ще трябва да се съобразява и с тези на САЩ.

С изявлението си в Кешан обаче турският премиер Ердоган даде ясен знак, че правилно е разбрал европосланието. А за да затвърдят новото начало в отношенията Брюксел-Анкара, през януари 2014 г. в Турция ще дойдат на посещение не кои да е, а самите държавни глави на... Германия и Франция.

Визитата на немския и френския президенти, които съвсем доскоро не криеха очевидното нежелание на страните си да приемат 76-милионна Турция в ЕС, е повече от показателна. Но, както се знае, политиката е изкуство на реалностите!

На практика, ЕС няма никакви икономически лостове, за да застави Турция да изпълнява споразумението за реадмисия. Ако е вярно казаното от Ердоган в скандалната му реч в Кешан, че Турция е „занулила" дълга си към МВФ и вече му дава кредит от 5 млрд. долара, значи и Вашингтон не може да й диктува условия.

Ето защо тя може да си позволи строителството на руски и японски АЕЦ и да купува китайски противоракетни системи. Единственото, което САЩ могат да направят, е да попречат за интегрирането на тези системи в системата за противоракетна отбрана на НАТО, която включва и системата за ранно предупреждение. Точно това направи и Конгресът на САЩ, гласувайки военния бюджет за 2014 г.

Друга изява на отмъстителността на Вашингтон е намесата му във вътрешните работи на Турция чрез подстрекаване на протести, интриги и комплоти.

В разгара обаче на „операцията срещу корупцията и злоупотребите", обект на която станаха синовете на четирима министри, в това число вътрешният Муаммер Гюлер и главният преговарящ с ЕС Егемен Багъш, нервите на Ердоган не издържаха и той извърши генерален ремонт на кабинета си, сменяйки 10 министри.

С резкия завой, който направи, Ердоган се оказа пак крачка напред пред геополитическите играчи, с които Турция воюва за новото си място в света!

Терорът обаче, който е дългогодишна язва на турската държава, не спря да залива не само нея, но и света буквално до последните часове на 2013 г. При това терористите го правеха с все по-нарастващо, и все по-нарастващо ожесточение...

На 15 април две бомби избухнаха в рамките на около половин минута в близост до финалната линия на ежегодния маратон в Бостън. На мястото на взрива бяха убити трима. Стана ясно, че атаката е извършена от братята Тамерлан Царнаев (26 г.) и Джохар Царнаев (19 г.) - етнически чеченци. Тамерлан бе убит при престрелка с полицията на 19 април, а брат му - Джохар - успя да избяга, но по-късно бе ранен и заловен.

Световните лидери побързах да осъдят атентата!

Атаката обаче бе подкрепена от Мохамед ал-Халаби, лидер на групата на салафидите в Йордания, и ръководството на афганистанското ислямистко движение „Талибани", което заяви, че въпреки, че не е свързано с атентатите в Бостън, то подкрепя тези действия и възнамерява да продължи джихада срещу САЩ.

Последва убийството на 22 май 2013 г. в Лондон на бившия английски войник Лий Ригби, който събираше доброволни дарения за ветераните от войните, от двама родени и отраснали в Англия нигерийски младежи. То разтресе не само острова. Този кървав терористичен акт показа, че Европа не разбира значението на фанатизма и, че борбата срещу него е големият проблем на днешния свят!

Жестокото убийство на бившия барабанчик показа и една друга язва на Стария континет - провала на интеграцията на ислямските общности. А на територията на ЕС живеят над 20 млн. „евромюсюлмани"! Провал претърпяха и проектите за интегриране, главно в Източна Европа, на ромските общности. Идеята, че проблемът ще бъде решен чрез прилагане на „социалните бонуси" се срути.

Причината за всички тези провали е една - продуцирането на омраза! И то непрекъснато. Граденият вече над десетилетие, след атентатите срещу Световния търговски център в Ню Йорк, образ на „ислямския джихадист" неизбежно предизвиква реакция сред следовниците на Мохамед в целия свят.

На „воините на Аллаха" принадлежи най-дълго продължилата терористична акция през 2013 г. Група бойци на Сомалийската ислямистка групировка „Аш Шабаб" превзеха на 21 септември престижен мол в Найроби и поставиха на колене цяла държава.

Най-малко 68 души бяха убити и над 175 бяха ранени при нападението над търговския център „Уестгейт" от ислямистки бунтовници, които са свързани с „Ал Кайда". Както отбеляза ДПА, атаката в мола е най-тежкото терористично нападение в Кения от бомбения атентат срещу американското посолство в Найроби преди 15 години.

Според експерти причината за нея е ангажираността на африканската държава в борбата с ислямиските групи, които действат на територията на съседната й Сомалия. Точка на заложническата драма сложи операция на Специалните части на Кения, с подкрепата на техни колеги от Израел. Над 1000 души бяха изведени невредими от мола.

Междувременно от съобщение на „Аш Шабаб" в Туитър стана ясно, че трима от нападателите в мола в Найроби са американци. Останалите от нападателите са от Сомалия и по един от Канада, Финландия, Кения и Великобритания.

Това бе вторият ислямистки атентат след взривът на Бостънския маратон, който бе проведен с международно участие.

Най-масово обаче е участието на чуждестранни бойци във войната в Сирия. Според достоверни сведения, към днешна дата на страната на опозицията там се бият близо 45 хил. граждани на други държави.

Онова обаче, което е най-опасно за нас, е, че близо 11 хил. от тях са от... Европа! Като една част от тях след понесените от ислямистите поражения през последните месеци вече са започнали да се завръщат в родните си страни. Опасността, която носят със себе си бе разгледана на последното заседание на вътрешните министри в ЕС.

Ислямистки произход имаха и трите атентати във Волгоград през отминалата година. На 21 октомври Волгоград стана обект на терористична атака, при която бяха убити шестима души, а 37 бяха ранени. Тогава жена атентатор-самоубиец от руската република Дагестан взриви автобус.

На 29 декември най-малко 18 души загинаха, а 45 други бяха ранени при атентат на жп гара в руския град. Загинал е и един полицай, който е задържал терористката-самоубийца на входа на гарата. Други шестима полицаи са сред ранените. 40 от ранените са  били хоспитализирани.

На 30 декември взрив избухна в тролей в града, при който бяха убити 15 души, а други трийсетина бяха ранени. Часове след втория атентат бе предприета широкомащабната операция „Вихър - Антитерор", в която участваха 4 хиляди служители на руската полиция и силите на реда.

Президентът Владимир Путин обяви в новогодишното си обръщение, че Русия „яростно и последователно ще продължи борбата срещу терористите до пълното им унищожение", отбелязва Интерфакс.

Едва ли някой се съмнява, че ще изпълни заканата си. Но случилото се през последните два дни подхрани опасенията от развитието на тероризма на територията на Русия. През последните няколко години страната стана свидетел на редица атаки, които взеха множество жертви.

2013 г. започна с надежда и завърши с насилие!