През изминалата седмица в Гърция и в Македония се случиха две събития, които за сетен път потвърдиха определението „буре с барут", отдавна дадено на Балканския полуостров.

В момент, когато ЕС се разширява именно на Балканите, сме свидетели на избухването на „бомби със закъснител", заложени още по времето на Коминтерна.

За пореден - и вероятно не за последен - път посолството на САЩ в Атина беше подложено на атака, този път доста сериозна.

Истински шанс за американските дипломати е, че никой от тях не загина и не е ранен.
Въпреки уверенията на ръководителите на гръцките специални служби, че след залавянето на бойците от „17 ноември" с левия тероризъм в страната е свършено, техните наследници от „Революционна борба" доказаха точно обратното.

И въпреки твърденията на външния министър Дора Бакояни - чиито съпруг милионерът Павлос Бакоянис навремето беше убит именно от терористите от „17 ноември" - за скорошно залавяне на нападателите, това едва ли ще се случи в близко бъдеще.

Левите терористи в Гърция обикновено извършват безнаказано своите акции, защото имат сериозна обществена подкрепа.
А това означава многобройни укриватели, съгледвачи, ятаци, включително и сред органите на властта.

Комунистическата идеология е пренесена в Гърция през 20-те години на ХХ век от гръцки моряци, участвали във военно-морската окупация на Съветска Русия от страна на Антантата.

През 30-те години комунизмът вече е проникнал дълбоко в гръцкото общество.
Политическата тежест на Гръцката комунистическа партия нараства неимоверно по време на Втората световна война, вследствие на добре организираната партизанска война срещу германската, италианската и българската армии - да си припомним Драмското въстание.

През последвалата кървава гражданска война в страната през втората половина на 40-те години много гръцки комунисти загиват, но техните деца и внуци са фанатично предани на КПСС и СССР.
Има, разбира се, и незначителен брой последователи на Троцки и Тито.

Едва през 60-те години конфликтът между СССР и Китай води до създаването на относително масова промаоистка компартия.

Нейните по-млади членове, заедно с разгневените от разстрела в Атинската политехника студенти полагат основите на различните леви терористични организации, от рода на „17 ноември".

През 70-те години в Гърция се появяват и еврокомунисти, повлияни от италианската, испанската и френската компартии.

За отбелязване е, че през 80-те години някои от сегашните лидери на гръцката левица бяха студенти и аспиранти в София и живееха в Студентски град.
От Гръцката комунистическа партия това бяха Йоргос Катеринис, Панайотис Плагерас и Панайотис Гиргинудис - сега видни партийни дейци.

От еврокомунистите най-изявен беше аспирантът в Журналистическия факултет на СУ „Свети Климент Охридски" Панайотис Статоянис - син на легендарния партизански генерал Статоянис, сега преподавател в атински университет.

От маоистите 5 години живя в София археоложката Мария Кириази, в момента с неизвестно местонахождение.
Партията, в която тя членуваше, беше съставена от богати и разглезени млади хора, прекланящи се пред Мао Цзе Дун и Енвер Ходжа (авторът на тези редове имаше шанса лично да се запознае с част от тях).

Общото между всички тези млади гърци, изповядващи различни разновидности на комунистическата идеология, беше техният фанатичен антиамериканизъм.

Нищо чудно някой от тях да е във връзка с „Революционна борба". Сигурното обаче е, че всичките се радват на този атентат.
Комунистическото минало все още е настояще за част от гърците.

За съжаление Коминтернът все още държи в плен съзнанието и на много наши сънародници в Република Македония.

В момент, когато пред посолството ни в Скопие се извиват километрични опашки - за български паспорт се чака поне 1 година, а броят на македонските студенти у нас продължава да нараства, все още се намират скопяни, готови да пребият други скопяни единствено заради българското им самосъзнание.

Въпреки надеждите на уважаемия проф.д-р Божидар Димитров, че този род македонски граждани подлежи на изчезване, фактът че все още съществуват означава, че югозападната ни съседка е много далече от евроинтеграцията.

Не може една страна да се стреми към бъдещето, ако голяма част от населението й продължава да живее в миналото - някои в плен на македонизма, други - на албанския иредентизъм и ислямския фундаментализъм.

Такава държава не може да оцелее дълго. Предстои й разпад.
Да видим какво ще правят тогава привържениците на коминтерновската догма!?

И така, можем да заключим, че въпреки европейската си принадлежност, част от населението на Балканите живее в минали времена и не може да се адаптира в нова Европа.

Така ще бъде докато си отиде поне още едно поколение.