Най-напред Руската федерация за първи път (но може би не за последен) откровено използва военна сила, за да защити свои граждани, живеещи на територията на съседна страна - бивша съветска република.
По време на конфликта нейният основен досегашен военнополитически противник в Черноморския регион - Република Турция, намери формални предлози, за да задържи натовските кораби в Мраморно море до окончателния разгром на грузинската армия и разрушаването на пристанищната инфраструктура в Поти (след сегашното окончателно отцепване на Абхазия със столица Сухуми и бъдещото на Аджария със столица Батуми, Грузия ще остане без голямо функциониращо пристанище на Черно море).
Нещо повече - Анкара оказа възпиращо влияние върху Баку, където „горещите глави" планираха удар по арменските позиции в Нагорни Карабах.
Турските военни разузнавачи и стратези правилно прецениха, че инерцията може да отнесе руската армия още по на юг, което значи да установи окончателен контрол върху тръбопровода Баку-Джейхан и сухопътна връзка с най-надеждния руски съюзник в региона - Република Армения.
Това, от своя страна, означаваше окончателно откъсване на Азербайджан от „братската" Република Турция и от анклава Нахичеван.
Тоест ролите щяха да се разменят - Армения щеше да преодолее изолацията си от Русия и бързо да се възмогне икономически, а Азербайджан да се изолира от Турция и да се изправи пред трудности при пласирането на своя нефт в западна посока.
А това вече предвещава неминуема икономическа криза.
Турция, от своя страна, щеше да бъде принудена да купува петролни продукти на далеч по-високи цени от своите враждебно настроени съседи - Иран и Иракски Кюрдистан.
В тази връзка трябва да се разглежда и смекчаването на тона от страна на турските управляващи към иракските кюрдски лидери Джелал Талабани (президент на Ирак) и Масуд Барзани (президент на Иракски Кюрдистан), както и поканата към иранския президент Махмуд Ахмадинеджад, който посети Анкара.
По този начин Реджеб Таийп Ердоган и Абдулах Гюл се подсигуриха в случай на най-лошото стечение на обстоятелствата за тях.
Това направи и азербайджанският президент Илхам Алиев. Той пожертва отдавна установените приятелски и делови отношения с американския вицепрезидент Дик Чейни и се отказа от безусловната пронатовска ориентация на страната си.
Явно добре е усвоил урока, преподаден през август т.г. на северния му съсед и колега Михаил Саакашвили.
Едно отстъпване пред американските искания за подкрепа за авантюрата на Тбилиси можеше да повлече от своя страна признаване от страна на Москва на независимостта на Нагорни Карабах, в пакет с тази на Абхазия и Южна Осетия.
Това вече означаваше и изпълнение на евентуална молба от страна на Степанакерт за транспортиране на част от руските войски, разположени край втория по големина арменски град Гюмри (бивш Ленинакан), в района на фронтовата линия между арменци и азери - например в района на Мардакерт, където арменските позиции се смятат за най-уязвими, поради характера на местността (макар че именно там беше успешно отбита атаката на азербайджанската армия в нощта на 6-7 март 2008).
А както показа конфликтът в Грузия, противопоставянето на армията на Руската федерация, меко казано „не е здравословно".
Междувременно, Анкара предприе една изключително разумна и добре премерена дипломатическа инициатива, която ще повиши цената й пред всички основни геополитически играчи в региона - Русия, САЩ, НАТО, ЕС.
В края на конфликта турският министър-председател Реджеб Таиб Ердоган издигна „Платформа за стабилност и сътрудничество в Кавказ" - така наречената „Платформа на Ердоган".
Чрез нея иска да изключи опасността от военно разрешаване на преплетените конфликти в Кавказкия регион.
Така се опитва да възстанови ролята на Турция в някога подопечните й Кавказки републики (до нахлуването на Руската империя в южен Кавказ, те са били поделени между Османската и Персийската империи).
Неговото предложение е между Москва, Анкара, Баку, Ереван и Тбилиси да бъдат установени договорни отношения, които да предпоставят разрешаването на проблемите между тези държави по пътя на дипломацията и компромиса.
Тук виждаме еднакъв рефлекс за възстановяването на влиянието на двете бивши империи в спорния регион - и Москва, и Анкара отправят към Вашингтон ясен сигнал, че в района на Кавказ „новият световен ред" не може да се въведе по западен образец без тяхно участие.
Всъщност и от страна на третата регионална сила - Иран, беше подаден подобен, но много по-ясен сигнал.
Техеран направо отправи ултиматум към президента Буш „да не се забърква в толкова отдалечените от САЩ Черноморски и Кавказки региони".
Имайки предвид, че руската авиация разруши две грузински летища, дадени под наем на Израел за атака срещу Иран, а Турция отказа предоставяне на територията на страната на американската армия за атаки срещу иранската територия, може в скоро време да се очаква покана и към Техеран за участие в „Платформата на Ердоган".
Това означава пълно изтласкване на Вашингтон от Кавказ след очакваното падане на Михаил Саакашвили от власт.
В пъзела, нареден от турските управляващи обаче имаше една дупка - отсъствието на дипломатически отношения между Турция и Армения и затворената турско - арменска граница.
И умерените ислямисти в югоизточната ни съседка се решиха на компромис - президентът Абдулах Гюл прие поканата (най-вероятно изпросена) на колегата си Серж Саркисян да посети Ереван и да гледа заедно с него квалификационния мач за световното първенство по футбол между националните отбори на двете страни.
Естествено, не пропусна да го покани за втория мач в Анкара.
Тук следва да се отбележи, че инициативата за възстановяване на дипломатическите и търговските контакти между вековните врагове произлиза още от бившия президент Роберт Кочарян, който доста преди края на мандата си предлагаше заобикаляне на историческите преразсъдъци и военното противопоставяне, в името на благоденствието на двата народа.
На Абдулах Гюл и Реджеб Таиб Ердоган обаче им беше изгодно именно сега да откликнат на това предложение, когато рискът да разсърдят азербайджанските си „братя" беше най-малък (в Турция гледат на азербайджанците така, както ние на македонците) и трябваше да включат всички без изключение държави от региона в прословутата „Платформа".
Иначе тя щеше да си остане само на книга.
Разбира се, веднага след визитата в Ереван последва покана на Илхам Алиев да посети Анкара, където без съмнение ще бъде подробно информиран за резултатите от историческата среща.
Главните от тях несъмнено са следните:
1. Скорошно възстановяване на дипломатическите отношения между двете страни, най-вероятно по време на гостуването на арменския национален отбор в Анкара.
2. Откриване на затворения граничен пункт на река Аракс и възстановяване на железопътната линия Карс-Гюмри.
3. Постепенно урегулиране на проблемите около Нагорни Карабах по дипломатически път (връщането на бежанците по родните им места обаче изглежда невероятно).
Така Армения е на път да преодолее териториалната изолация, а Турция - да постигне крупна дипломатическа победа.
А в Кавказ може и за дълго да се възцари мир.
XXX
на 08.09.2008 в 19:40:41 #12Я обърнете малко внимание на каренцето с инфо за автора: "Докторант е в Руския университет за дружба между народите "Патрис Лумумба”. В Москва преподава "История на ляворадикалните движения в Европа и Латинска Америка". Човека е напълно безпристрастен и много компетентен по въпроса...... Коментариите, както се казва, са напълно излишни.......
dddddd
на 08.09.2008 в 19:39:18 #11Булава, разсъжденията все малко е добре да се покриват с фактите. Иначе това не е теория, а чисти фантасмагории. Звучи познато, де.
dddddd
на 08.09.2008 в 19:36:32 #10Турция особено щеше да бъде принудена да купува по-скъпо от Иракски Кюрдистна. Коларов, ти ли си Раинбоу? Признай си.
dddddd
на 08.09.2008 в 19:33:49 #9Авторът все пак е пропуснал в заключението да спомене Баба Ванга и Ностадамус.
dddddd
на 08.09.2008 в 19:32:34 #8Булава, явно и автора смята като теб, че русия спечели от конфликта.

XXX
на 08.09.2008 в 19:32:18 #7Интересен коментар, обаче "малко" пожелателен и пълен с измислени "факти" ("две летища в Грузия, дадени под наем за нападение над Иран" - на 50-100 км от границата на Русия?!?; "Турция спряла американските кораби в Мраморно море" и пр. щуротии). Явно на автора доста му се иска, но "стратегическо партньорство" между Турция и Русия в Кавказ малко трудно ще се осъществи - и двете държави претендират за влияние точно на едни и същи територии, бивши владения първо на турската, после на руската (респ. съветската) империя, а сега (повече или по-малко) независими. Нито едните, нито другите ще се съгласят да отстъпват "изконно техни" територии в името на натриването на носа на САЩ...... Е, а накрая булавчо "творчески е доразвил" коментара с откровенни путинофилски мечти.....
dddddd
на 08.09.2008 в 19:29:54 #6установеното равновесие след края на „Студената война" Най-напред Руската федерация за първи път (но може би не за последен) откровено използва военна сила, за да защити свои граждани, живеещи на територията на съседна страна - бивша съветска република. където „горещите глави" планираха удар по арменските позиции в Нагорни Карабах. Тоест ролите щяха да се разменят - Армения щеше да преодолее изолацията си от Русия и бързо да се възмогне икономически Турция, от своя страна, щеше да бъде принудена да купува петролни продукти на далеч по-високи цени от своите враждебно настроени съседи - Иран и Иракски Кюрдистан. отказа от безусловната пронатовска ориентация на страната си. А както показа конфликтът в Грузия, противопоставянето на армията на Руската федерация, меко казано„не е здравословно". Има и още много, но няма смисъл да се повтарят едни и същи неща. Общо взето се разбира, че вече НАТО е нежелано в региона, а русия непобедима и турците се усетили, разбираш ли.

dddddd
на 08.09.2008 в 19:24:38 #5Статията е пълна с клишета и глупости, май ще трябва да ги извадя едно по едно.

читак
на 08.09.2008 в 19:22:51 #4Абе за кво сляванско обединение и зближаване с Русия ми говориш. БГ все ще трябва да го издухва за да може да обира трохите от масата на батковците сред които е и Турция. Запритеснявали ми се за интересите на Турция на Балканите. Кво да ви правви вас Турция бе, една шепа земя, без изкопаеми и с мързелив народ. Та вие и да се молите пак да сте под турско никой ви неще, само дето ЕС се излъга ама няма да ви остави ей така да си лаапкате на готово.
Micky
на 08.09.2008 в 19:16:09 #3До всички многознайковци, сравняващи кърджалийско и хасковско с Осетия и Абхазия: - Официален език и в двете републики - РУСКИ - Официална валута - РУБЛА А сега да видим това като какво общо има с наште окръгчета тука или още си говорим за религиозно делене каквото уж няма в нашата "демократична" държавица?
читак
на 08.09.2008 в 18:58:43 #2Алооо, комити, дека сте бре. Оставете ракиите и и вижте как се прави политика и как се пазят интереси. И друг път да не сте ми посмели да сравнявате БГ с Турция (все едно магаре със совалка)
Те Армения и Турция аркадаши стават, а вий още декларации ми гласувате(видяла жабата да подковават коня та и тя си вдигнала крака)

drunk-ula
на 08.09.2008 в 18:43:37 #1Интересен и бих казал, пълен анализ. Много от фактите (изглеждат правдоподобни), съобщени от автора не се появиха никъде из западните медии. Това за пореден път показва, как геополтическите (или користни) цели на "големите играчи" си остават секретни за средно-статистическия гражданин от "западно-демократичния" алианс
а да не говорим за еврейско-контролираните мас-медии... 