Гръцка телевизия пусна новини на „помашки" език в Западна Тракия и с това си навлече гнева на партийки-маргинали, които използваха скандала, за да припомнят, че все още ги има. В същото време от Външно министерство, за сетен път се направиха на неразбрали и мълчаливо зачакаха да се забрави случаят.

Както се казва - всяко чудо за три дни! „Хаберите на помацки", които бликат в ефира на южната ни съседка, обаче не попадат в тази категория. Не защото скоропостижно няма да бъдат забравени, а защото са проява на една отдавна насочена не само против „помаците", но и срещу България гръцка политика.

Тъй като става дума за поредния опит за налагане на формулираната през 90-те години на миналия век идея за съществуване на „помашка нация". Тази „идея" е гръцкият „отговор" на въпроса: „Каква е народностната принадлежност на славянското население в Западна Тракия, което изповядва исляма?"

Самото лансиране на „идеята" за обособяването на основата на местен диалект на отделна „помашка нация" преследва най-малко четири цели.

Първата от тях е да бъдат откъснати окончателно от българския национален организъм българите мохамедани (т. нар. помаци), съставляващи основната част от народностния ни елемент в Беломорска Тракия.

Официално „помаците" са над 35 000 души (23 000 души живеят в окръг Ксанти, 11 000 души - в окръг Родопи и 2 000 души - в окръг Еврос). Според запознати обаче в Западна Тракия те са над 100 000 души.

Официално Гърция признава само „мюсюлманско малцинство", в което влиза и местното турско население, но тезата за „помашка нация", език, фолклор и т.н. дълго време се лансира сред българите-мюсюлмани в неофициален план.

За първи път тя бе обявена публично от излизащия в Гюмюрджина (Комотини) гръцки вестник „Дикеома", който през април 1996 г. съобщи за отпечатването на първия помашко-гръцки речник.

Втората цел на гръцката „идея" е да бъдат отрязани като напълно безпочвени турските претенции към „помашкото" население, обявяващи го за принадлежащо към 80 000-та (официално) турска етническа общност в региона.

Използвайки пасивността и безразличието на официална България след Парижката мирна конференция от 1948 г., не само Гърция, но и Турция успя да завоюва свои силни позиции сред българите мюсюлмани в Западна Тракия. Това доведе през изминалите над шестдесет години до периодично повтарящи се „противоборства" между Атина и Анкара за влияние в Беломорска Тракия.

Резултатът бе, че винаги, когато между двете членки на НАТО се стигаше до ескалация на напрежението по въпроса и възникваше реална опасност от избухването на въоръжен конфликт, в него се намесваха САЩ и Западна Европа. Което пък неизбежно доведе до интернационализирането на проблема - факт, който не се харесва нито на гръцката, нито на турската страна.

Третата цел на „идеята" за създаване на „нова" нация е да се поддържа едно полезно за Атина напрежение в отношенията й със София, докато окончателно се реши спорът чии са „помаците".

За съжаление, времето не работи за нас. Стагниращата смес от онаследен исторически нихилизъм, криворазбрани национални интереси и непознаване на същността на въпроса не позволява той открито да се постави от българска страна на дипломатическата маса за преговори.

Не по-добро е положението и с няколко хилядите българи християни, живеещи все още в региона. Забравени и загърбени дори и от българските обществени организации, които са „ангажирани" със Западна Тракия, те също са обект основно на гръцката асимилационна политика.

Четвъртата цел на авторите на „проекта" е проблемът да бъде прехвърлен от болната глава на здравата, т.е. от гръцката на българската. И това ще стане като се подкрепят поддръжниците на идеята за „помашка нация" не само в Западна Тракия, но и в съседните й български райони.

Подкрепата е както индиректна - чрез пропагандиране на „идеята" (предаванията на гръцката тв се приемат и в Родопите!), така и директна - чрез финансирането им по определени канали.

В този план, едва ли е случаен фактът, че точно, когато в средата на 90-те години бяха издавани речници на „помашки" език, имаше „научни" конференции и прочие активни мероприятия на гръцките служби за сигурност, в Родопите се създаде „помашката партия" на Камен Буров.

През декември 2009 г. пък в Триград се появи ПОМАК - Партия „Обединение за мир, автентичност и култура". Като Буров, учредителите й също говорят за „етнически мир", „конвенция за националните малцинства", „идентичност", „асимилация" и прочие обичайни клишета.

Не трябва да се забравя и, че идеята за „помашка нация" е пълно копие на разрушителните за българското национално единство идеи за „македонска нация" и „шопска нация", които са изработени и провеждани като официална политика от Белград.

Ето защо, с водената вече шест десетилетия дефанзивна и игнорираща „помашкия" въпрос българска външна политика повече не може да се продължава.

Със заравяне на главите в пясъка с гръцките номера по сръбски образец няма как да се справим!